Хадес и Подземното царство

Дълбоко под земята царува неумолимият, мрачен брат на Зевс – Хадес. Неговото царство е изпълнено с мрак и ужас. Тук никога не проникват радостите лъчи на яркото слънце. Бездънни пропасти водят от повърхността на земята до печалното царство на Хадес. Мрачни реки текат в него. Там протича всичко вледеняващата река Стикс, в чийто води се кълнат самите богове. Там влачат своите води Кокит и Ахерон; душите на умрелите огласят със своето стенание, изпълнено с печал, мрачните им брегове. В подземното царство се струят и даващите на всичко забрава води на извора Лета. Подземното царство е мястото, където сенките ще получат справедливо дело за направените от тях неща на земята. Трима за царете на подземното царство: Минос, Радмант и Еак. Те стоят близо до трона на владетеля на подземното царство – невидимият Хадес. Тяхното съдилище се намира на кръстопът, където се пресичат три пътя: към Тартара, към Елисион и към Асфоделските полета. Каквото решат съдиите в подземното царство, това ще бъде.
Ако човекът през своя жизнен път е бил добър и е изпълнявал заповедите на боговете стриктно, то той в отвъдния свят ще бъде щастлив. Ще отиде в Елисион, където са душите на добрите хора. Той ще прекара вечността в безгрижие и радост. Ако той е живял почтено, без да нарушава реда, който е определил Зевс, но по някаква причина съдиите сметнат, че той не е направил нищо добро, то тогава той отива в асфоделските полета. Там човекът ще прекара вечността без светлина и без желания, но свободен да обикаля из тях. Тежко му и горко му на оногова на който е отредено да прекара вечността в Тартара. Той е обречен на безкрайни мъки и безрезултатен труд. Там отиват хората, които не са съблюдавали реда на Зевс и са потъпкали волята на боговете. Никой не може да се върне от царството на скръбта. Триглавото куче Цербер, на чиято шия се извиват със страшно съскане змии, пази изхода. Суровият старец Харон няма да прекара през водите на Стикс нито една душа обратно към радостта и слънчевата светлина. В това именно царство, до което не стигат нито светлината, нито радостта, нито скърбите на земния живот царува Хадес. Той седи на златен престол със жена си Персефона. Нему служат неумолимите богини на отмъщението – ериниите. Страшни, те преследват престъпника, не му дават нито миг покой и го измъчват с угризения на съвестта. Никъде не може да избяга жертвата им – те могат да я открият навсякъде. Все тук, до престола на Хадес е и страшния бог на смъртта Танатос. Той държи остър меч в ръка, носи черно наметало и има огромни черни криле. До Танатос стоят зловещите кери. Яростни те се носят на своите криле по бойното поле. Керите ликуват като виждат как един след друг падат сразените герои. Те впиват кървавочервени устни в раните на сразените и изпиват още топлата им кръв. После изтръгват душата им. Пак тук, до престола на Хадес е и прекрасният бог на спането Хипнос. Неговият брат-близнак е Танатос. Той (Хипнос) нечуто се носи на своите криле над земята с главички в ръце и лее от рог сънотворно питите. Нежно допира той вълшебния си жезъл до очите на хората, леко притваря клепките им и смъртните потъват в дълбок син. Той има трима синове, всичките богове на сънищата. Реят се в царството на Хадес и боговете на сънищата.Има богове, които дават пророчески и радостни съновидения, но има и богове на ужасни, подтискащи сънища, които плашат и измъчват хората. Има богове на лъжливи сънища – те вкарват човека в заблуда и често го водят до гибел. Но най-велик от всички богове на сънищата е Морфей. Той има способността на приема облика на кой да е било в човешките сънища. Той спи в абаносово легло, заобиколено от алени макове. Царството на неумолимия Хадес е изпълнено с мрак и ужас. Там броди в тъмата ужасния призрак Емпуза, с магарешки крака. Той, след като подмами в нощната тъма с хитрост хората и ги отведе на някое усамотено място, изпива всичката им кръв и лакомо изяжда още треперещите им тела. Там скита и чудовищната Ламя; тя се промъква нощем в спалните на щастливите майки и отвлича техните деца, за да им изпие кръвта. Над всички призраци и чудовища властва великата богиня Хеката. Тя има три тела и три глави. През безлунна нощ, в дълбока тъмнина, тя броди край пътища и гробища със цялата си ужасна свита от стигийски кучета. Тя изпраща ужаси и тежки сънища на земята и погубва хората. Но хората призовават Хеката като помощничка при магьосничество; но пак тя е и единствена помощничка против магьосничеството. За ония, които я почитат и на кръстопът, дето се разиждат три пътя, й принасят в жертва кучета. Ужасно е царството на Хадес и омразно е то на хората.

Н.А. Кун – Старогръцки Легенди и Митове.

Подземният свят е царството на Хадес и неговата царица Персефона. Хадес не допускал никой да напуска царството му, с някои изключения, които са написани в митологията. Единствените, които можели свободно да ходят на земята и да се връщат обратно в Подземното царство били ериниите и Хермес. То е разделено от света горе чрез пет реки: Ахерон – реката на скръбта, Кокит – реката на воплите, Фелегтон – огнената река, Стикс – реката на ненарушимостта, в която се кълнат боговете и Лета – реката на забравата;
В “Илиада” Омир казва, че Подземното царство е разположено “под тайните места на света”, а в “Одисея” той твърди, че за да стигне там човек, трябва да прекоси Беловласия Океан. По-късно хората започват да вярват, че пещерите, както и дъната на по-дълбоките езера са вход към царството на Хадес.
Според Омир това е призрачно място, където нищо не е действително, а съществуването на душата на човека прилича на мизерен сън. По-късно с развитието на митологията, Подземното царство се превръща в място, където доброто е възнаградено, а лошото е наказано. Римският поет Вергилий дава най-точни сведения за географията на Подземното царство. Хермес води душите на умрелите до мястото, където Ахерон се влива в Кокит. Там те се качват в ладията на лодкаря Харон, който ги завежда на другия бряг. Предварително той иска заплащане. Парите, с които мъртвеца си е плащал услугата обикновено се слагали под езика по време на погребението. Останалите не могат да минат и остават заклещени между двата свята, бродейки като духове. Те трябва да чакат хиляди години, докато Харон склони да ги превози безплатно.
На другия бряг пази триглавото куче на Хадес – Цербер, което има глава на дракон и на змия на опашката си (+трите други глави – бел. Авт.). Той пази портите на подземния свят. Допуска всеки да влезе там, но няма да позволи на никой да напусне. След пристигането си, всяка душа е изправена пред тримата съдии – Минос, Ратмант и Еак. Ратмант съди хората, които идват от Мала Азия, Еак – европейците, а Минос е главния съдя, който има правото да оспорва присъдите на другите двама. Според деянията на хората те могат да бъдат изпратени на няколко места:
Тартара е мястото на вечните мъки
Елисейските полета – прекрасна градина, където живеят невинните хора, които са правили добро в живота си
Асфоделските полета – ако човек е правил и добро, и лошо в живота си и те се уравновесяват, той отива в едно междинно място, където не бива наказван, но не бива и възнаграден. Това е едно тъмно поле, покрито с асфодели (лалета)
Островът на блажените – той не е разположен в Подземното царство. Това е мястото, където след смъртта си отиват най-изтъкнатите герои – Одисей и Ахил, например
Олимп – ако Зевс и другите богове преценят, че някой е достоен да се присъедини към тях, така и става. Такъв е случая с Херкулес.
Някъде в Подземното царство е разположен и двореца на Хадес, но никой не го е описал. Има оскъдни сведения: че има много врати и винаги е препълнен с гости. Около постройката има огромни пустини и студени и бледни полета, пълни с лалета и други странни призрачни цветя.
Според гръцката митология душата на човек след смъртта на може да изчезне. Тя при всички случаи остава. Умрелите се смятат за такива, защото имат нещастен живот. Тези, които са умрели, но съществуват и са щастливи, са наричани безсмъртие. Границата между безсмъртието и смъртта е доста размита в елинските представи. Живота и смъртта отъждествяват качеството на живота, нищо повече.
Океан и Стикс
Между света на умрелите и на живите има големи реки, които вдъхват у хората страхопочитание. Най-първи и най-голям, като най-външна граница се явява Океан. Той опасва света с девет пръстена. Стикс също е важна река. Тя е разклонение на Океана и опасва света с последния, десети пръстен.
Клетвата на боговете
Стикс, дъщерята на Океан, заедно с децата си, била първата, която се притекла на помощ на Зевс по време на титаномахията . Поради тази причина Зевс заставил другите богове да се кълнат във водите на Стикс. Ако някой се закълне с тази ненарушима клетва и не изпълни обещанието си, то наказанието е лишаването от нектар и амброзия завинаги. Освен това нарушителя е заставен на една година пълно мълчание и девет години няма право да присъства на събранията на боговете и да стъпва на Олимп. Клетвата на боговете звучи горе-долу по този начин:
“Нека земята и небето да ми бъдат свидетели, както и водите на подземната река Стикс – това е най-ненарушимата клетва, която мога да дам – Аз нямам скрити планове, които целят да те наранят” (Калипсо към Одисей)
Другите реки:
Според някои вярвания, душите на умрелите трябва да прекосят Стикс, за да стигнат до царството на Хадес, но други твърдят, че трябва да се прекоси Ахерон.

Всичките реки в царството на Хадес нямат дъно – те извират от Тартара, обикалят цялото царство и отново се връщат в него. Ахерон извира от едно езеро (Acherusian Lake), където душите на мъртвите чакат да се преродят – някои за кратък период от време, а други за по-дълъг. Река Фелегтон представлява поток от разтопена лава, която помита всичко пред себе си. Тя минава близо до горепосоченото езеро, но не се влива в него. Стикс образува пълен кръг около това езеро, след което продължава да тече, но под друго име – Кокит.
Тартара – космично място
Тартара е най-дълбоката бездна, от където извира цялата вода по света. Всички реки извират и се вливат в Тартара. Това е мрачно място, отдалечено от земята толкова колкото самото небе. Според древните гърци, ако се хвърли медна наковалня от земята към Тартара, тя ще пада девет дни и нощи и ще се приземи едва на десетия. Тартара и подземното царство образуват Ереб, което за древните е пълния мрак.
Тартара – място за наказания
Тартара е мястото, където лошите биват наказани за делата си. Цялото място е оградено с висока, непристъпна медна ограда. Около оградата е три пъти по-тъмно, отколкото през нощта на земята. Вратите са от желязо, а ключалките са бронзови. Оттатък оградата преминава бездънната, огнена река Фелегтон, в чиито пламъци се сблъскват големи парчета от скали. Входа представлява огромен портал, който е държан от диамантени колони, които и боговете не могат да счупят. Той се пази от една от трите еринии, която никога не спи.
Тартара – съществото
В същото време се оказва, че Тартара може да има полови връзки. Той е баща на Едхидна, Тифон, Цербер и други. Вероятно той, заедно с Ереб и Хаоса, са първоизточниците на живота, които са дали живот на титаните и на другите богове.
Пристигане при Хадес
Хермес има задачата да доведе душите на умрелите до царството на Хадес. Пътят, който трябва да изминат, е много дълъг: преминават през водите на Океан, след това Бялата скала (Leucas), после двореца на Слънцето, накрая земята на сънищата. Достигат Асфоделските полета. Тук душите на умрелите живеят, лишени от всякаква радост. Те са подобни на сенки. Тук не наказват никого, но няма забавление и радост и умът на хората е помрачен. Изключение от последното е пророка Тирезий.
В предверието
Пред входа на Хадес живеят Скръбта, Тревогата, всичките болести и Старостта. Тук са и Страха, Агонията. На другия праг са Ериниите, Ерида и други. Близо до различните врати има различни чудовища – духовете на горгоните, хидрата, Химера, Харпиите и други.

Посейдон

Дълбоко в морската бездна се намира чудесният дворец на земетръсеца Посейдон., великият брат на гръмовержеца Зевс. Властва над моретата Посейдон и морските вълни се подчиняват и на най-малкото движение на неговата ръка, въоражена със страшен тризъбец. Там, в морската дълбочина живее Посейдон с прекрасната ти съпруга Амфитрита, дъщеря на морския мъдрец-тайноведец Нерей, който властителят на морксата шир откраднал от баща й. Той я съзрял веднъж, когато играела хоро със сестрите си на остров Наксос. Запленен от красотата й, богът на морето пожелал да я отвлече със своята колесница. Но Амфитрита се укрила при титана Атлас, който държи върху яките си плещи небесния свод. Дълго не можел да намери Посейдон прекрасната дъщеря на Нерей. Най-сетне делфинът му казал къде е нейното скривалище.
За тази услуга Посейдон го сложил всред небесните съзвездия. После Посейдон отвлякъл прекрасната Нереева дъщеря и се оженил за нея. От тогава живее Амфитрита с мъжа си в прекрасния подводен дворец. Високо над двореца шумят морските вълни, сонм морски богове заобикалят Посейдон, подчинени на неговата воля. Между тях е сина на Амфитрита и Посейдон – Тритон, който с гръмовния звук на своята тръба от раковина предизвиква страшни морски бури. Всред божествата се намират и прекрасните сестри на Амфитрита – нереидите. Посейдон властва над морето. Когато той на своята колесница, теглена от дивни коне, препуска по морето, вечно шумящите вълни се отдръпват и дават път на повелителя Посейдон. Равен по красота на самия Зевс, бързо се носи той по безбрежното море, а около него играят делфини, риби изплават от морските дълбочини и се тълпят около колесницата му. А когато размахне Посейдон страшния си тризъбец, тогава като планини се надигат морските вълни, покрити с гребени от бяла пяна, и в морето бушува свирепа буря. С плясък се удрят тогава морските вълни о скалистия бряг и разтърсват земята. Но стига да простре Посейдон своя тризъбец над вълните и те се укротяват. Утихва бурята, отново морето е спокойно, гладко като огледало и едва чуто плиска на морския бряг. Много божества заобикалят великия Зевсов брат. Всред тях е морският мъдрец Нерей, който знае всички съкровени тайни на бъдещето. На него са чужди лъжата и измамата. Само истината открива той на богове и смъртни. Мъдри са съветите, който дава опитния старец. Има петдесет прекрасни дъщери. Весело лудуват младите нереиди всред морските вълни, блестейки с божествената си красота. Хванали се за ръце, те изплават една след друга от морската бездна и заиграват хоро на брега под лекия плясък на бавно пристигащите вълни и спокойното море. Те покровителстват мореплавателя и му осигуряват щастливо плаване и бдят над него денем и нощем. Между морските божества е и старецът Протей, който мени по свое желание своя образ като морето и се превръща в различни животни и чудовища. И той е пророкуващ бог, трябва само да го изненадаш, да му се наложиш и той ще ти откие тайната на бъдещето. Тук е още Главк – покровител на моряците и рибарите, също пророкува. Често изплава от морските дълбочини на повърхността и разкрива бъдещето и дава мъдри съвети на смъртните, които кръстосват моретата. Могъщи са всички морски богове, голяма е тяхната сила, но над тях всички властва великият Посейдон. Всички морета и всички земи за обгърнати от белославия Океан – бог титан, равен на самия Зевс по почит и слава. Той живее далеч, на границите на света, и земните дела на тревожат сърцето му. Три хиляди синове – речни богове има Окен и три хиляди дъщери- океаниди, богини на потоци и извори, има Океан. Синовете и дъщерите на великия бог Океан носят благоденствие и радост на смъртните чрез своята вечно животворна вода; с нея те напояват цялата земя и всичко живо върху нея.

Н.А.Кун – Старогръцки легенди и митове

  • Митологичните източници относно живота на Посейдон преди войната на боговете с титаните се разделят на два лагера: Според едните, Посейдон, подобно на Зевс, не бил погълнат от баща си, а бил скрит от Рея и отгледан на остров Родос. Според другите, той бил жертва на същата съдба като трите си сестри и брат си Хадес.

ЛЮБОВНИ АФЕРИ:

Деметра:

Посейдон пожелал да има богиня Деметра, но тя не проявила интерес към него и за да скрие себе си от нахожденията му, превърнала се в красива снежнобяла кобила. Това било лош ход от нейнат страна, тъй като Посейдон, така или иначе, я разпознал, превърнал се и той в красив жребец. От съюза им се родил Арион – жребец, който, обаче можел да говори.

Медуза:

Медуза някога била красива девойка, която пленявала сърцата на смъртни и богове. Посейдон също бил пленен от нея, вероятно и тя от него, харесали се явно. Двамата отишли в храма на Атина, където презентирали гледки, с които една девица като богинята-войн не била свикнала. Нейното отмъщение за оскверняването на свещения й храм било строго и жестоко – тя превърнала Медуза в чудовище-горгона, което вкаменявало с погледа си всеки, който дръзне да го погледне.

Зевс

РАЖДАНЕ И ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЗЕВС: Кронос не бил сигурен, че властта ще остане в негови ръце. Той се страхувал, че някой ден децата му ще се опълчат срещу него така, както той преди време се бил опълчил срещу баща си. Страхувал се от децата си. Затова заповядал на жена си Рея да му донася децата, които се раждат и безмилостно ги поглъщал. Рея изпадала в ужас като виждала съдбата на децата си. Вече пет бил погълнал Кронос: Деметра, Хестия, Хера, Хадес, и Посейдон. Рея не искала да загуби поредното си дете. По съвета на родителите си Уран и Гея тя се оттеглила на остров Крит и там в дълбока пещера родила последния си син – Зевс. В тая пещера Рея укрила сина си от жестокия му баща,а немъ дала да погълне повит в пелени продълговат камък вместо детето. Кронос не подозирал, че е така жестоко измамен от жена си. А през това време Зевс растял на остров Крит. Нимфите Адрастея и Идея треперели над малкия Зевс, те го отгледали с мляко от божествената коза Амалтея. Пчели носели мед на малкия бог от склоновете на високата планина Дикта. А пред входа на пещерата малки курети удряли щитовете и мечовете си, когато малкият Зевс заплачел, та да не го чуе баща му Кронос и да не постигне Зевса участта на братята и сестрите си.

ЗЕВС СВАЛЯ КРОНОС. БОРБАТА НА БОГОВЕТЕ ОЛИМПИЙЦИ С ТИТАНИТЕ. Порасъл и възмъжал прекрасен и могъщ бог Зевс. На един небесен пир Зевс тайно сипал в нектара на Кронос вълшебно биле, от което титанът повърнал и от огромната му паст на бял свят се появили отново петте погълнати деца. Заедно със Зевс те поели жестока космическа борба за власт над света. Кронос призовал всички стари божества – титани да унищожат непокорните му деца и понеже били безсмъртни – да ги хвърлят в Тартара и там да се мъчат за вечни времена. Ужасна и упорита била тази борба. Децата на Кронос се укрепили на високия Олимп. На тяхна страна застанали и някои от титаните – титанът Океан и дъщеря му Стикс с децата си Усърдие, Мощ и Победа. Борбата била опасна за новите богове. Могъщи и страшни били техните врагове титаните. По съвета на Гея – Земята, Зевс освободил циклопите от недрата на земята и те се притекли на помощ на младите богове. Те направили гръмотевиците на Зевс, съдали копието на Хадес и тризъбеца на Посейдон. Но титаните не се давали лесно и хвърляли цели планини по противниците си. Борбата продължавала вече десет години, но силите били равностойни и победата не клоняла на нито една от двете страни. Накрая Зевс решил да освободи от недрата на земята сторъките великани Хекатонохейрите; помолил ги за помощ. Страшни, грамадни като планини излезли те от земните недра и се хвърлили в боя. Стотици скали летели към титаните, когато те се приближавали до Олимп. Застенала земята, грохот изпълнил въздуха,всичко наоколо се тресяло. Даже Тартар потръпвал в тази борба. Зевс хвърлял една подир друга огнените си мълнии и оглушително боботещи гръмове. Огън обхванал цялата земя, моретата закипели, гъст. Смрадлив пушек забулил всичко. Накрая могъщите титани отстъплили. Тяхната огромна сила била сломена, те били победени. Олимпийците ги оковали и ги хвърлили в мрачния Тартар – така, както преди десет години Кронос поръчал на титаните да оковат олимпийците. Пред яките, медни врати на Тартара застанали хектанохейрите, за да пазят да не би пак да се изтръгнат от Тартара титаните. Това било края на властта на титаните над света.
БОРБАТА НА БОГОВЕТЕ С ГИГАНТИТЕ: Начина, по който постъпил Зевс с титаните много разгневил Гея – тя очаквала далеч по-либерално решение на проблема. Затова решила да накаже младите богове и се съюзила с Уран.Двамата създали още по страховити същества – гигантите. Те били огромни по размер и с невиждана мощ. Страшния им вид плашел – от главата и брадата им се спускали дълги коси,а на краката си имали змийски люспи. Били предвождани от Порфирион и Алкионей. Съществъвало предсказание, че боговете нямало да убият гигантите преди в борбата да се намеси смъртен. Само една билка можела да предпази гигантите от унищожението им. Гея тръгнала да я търси, но Зевс забранил на Хелиос – Слънцето, Селена – Луната и на Еос – Зората на светят по небето и настъпил пълен мрак. Зевс сам намерил билката и я откъснал. После той призовал Херакъл на помощ и заедно с четвъртото поколение богове – цинове и дъщери на Зевс, се стигнало до победа. Порфирион бил пронизан със стрела от лъка на Херакъл и поразен от мълнията на Зевс. Славният земен герой убил гиганта Алкионей, който черпел силите си от земята – Гея. Той бил вдигнат във въздуха и едва тогава сразен от Херакъл. Атина запокитила по бягащите гиганти целия остров Сицилия. Посейдон също хвърлял канари и планини. Аполон надвил Ефиалт, младият Дионис – Еврит.
БОРБА НА ЗЕВС С ТИФОН: Борбата на Зевс за абсолютна власт над света не завършила с това. Гея – Земята страшно се разгневила на олимпиеца Зевс, за това, че той така жестоко постъпил с децата й – гигантите и победените титани. Тя направила нов опит да отмъсти на неблагодарните млади богове. Встъпила в брак с мрачния Тартар и родила ужасно стоглаво чудовище Тифон. Грамадният, със сто драконови глави Тифон се надигнал от земните недра. С див вой той разтърсил въздуха. Лай на кучета, човешки гласове, мучене на разярен бик и рев на лъв се чували в този вой. Той превъзхождал всички същества по големина и сила. Бил с огромно туловище на човек, така че стърчал и над най-високите планини, а главата му докосвала звездите. Едната му ръка стигала до залез слънце, а другата – до изгрев. От дланите му излизали сто змийски глави. Вместо крака той имал огромни пипала,които се извивали със свистене чак до самата му глава. Тялото на Тифон било покрито с пера, а от главата му и лицето му се развявали мръсни кичури косми. Очите му просвятквали огнено. Никой не бил в състояние да устои на изпепеляващия му поглед. Когато той се появил на белия свят и изревал страшно – като повелителя на света, от гласа му потреперило морето, а високия Олимп се разтресъл под нозете на боговете. Буйни пламъци се виели около Тифон, земята се тресяла под тежките му стъпки. Боговете се стъписали в ужас. Дори мрачният Хадес треперел от страх, а титаните не смеели дори да помръднат. Само Зевс Гръмовержец не се изплашил и смело се нахвърлил върху страшното чудовище. Започнал се страшен бой. Тифон хвърлял по бога цели планини, които с лекота откъсвал от земната твърд. Заблестели отново светкавици в ръцете на Зевс, разтрещели се гръмотевици. Земята и небето се разтърсили из основи. В ярки пламъци лумнала пак земята, както по времето на борбата с титаните. Със стотици сипел огнените си стрели и светкавици Зевс, като че ли от техния огън се запалил самият въздух и пламнали тъмните, буреносни облаци. Така се гонели те по земята в смъртен двубой и много сили и рани им струвала тази схватка. В битката Тифон прерязал сухожилията на Зевс, а след това го захвърлил на дъното на една пещера и оставил пред входа дракон, за да го пази. Но Хермес долетял от Олимп за да освободи Зевс и привързал раните му. Още по-разярен Зевс полетял с огнената си колесница и тръгнал да гони Тифон. Зевс превърнал в пепел и прах всичките глави на Тифон. Рухнал Тифон на земята; тялото му излъчвало толкова силна топлина, че наоколо всичко се топяло. Накрая великият гръмовержец го запокитил в Тартара, който го бил създал. Но и от там Тифон все още бил страшен за боговете и всичко живо. Предизвиквал бури и изригвания; От него се родила Ехидна – страшната полужена-полузмия, родили се страшното адско куче Цербер и двуглавото куче Орфо; лернейската хидра и Химера; често разтърсвал Тифон земята. И все пак това била последната битка на новите богове срещу старите. Светлината и реда победили хаоса и мрака. Идвали нови господари на вселената, настанал нов ред и нови времена.


Б. Богданов – Литература за 9.клас и Н.А. Кун – Старогръцки легенди и митове.

Гея

<!– /* Style Definitions */ p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal {mso-style-parent:""; margin:0cm; margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:12.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-fareast-font-family:"Times New Roman";} @page Section1 {size:595.3pt 841.9pt; margin:70.85pt 70.85pt 70.85pt 70.85pt; mso-header-margin:35.4pt; mso-footer-margin:35.4pt; mso-paper-source:0;} div.Section1 {page:Section1;}
–>

Гея е протогена на земята, тя е един от първичните елемтни, заедно със въздуха, морето и небето, които са се появили още в началото на сътворението. Тя е великата майка на всичко: небесните богове са възникнали от нейния съюз с Уран – небето, всички морски богове са възникнали от нейния съюз с Понт (морето), гигантите – от сливането й с Тартара (бездната), а всички смъртни същества са част от нейната земна плът.
В митовете Гея е основен опонент на небесните богове. Първо тя заговорничела срещу съпруга си, Уран (Небето), който бил оковал нейните синове, титаните, в утробата й. Когато Кронос, най-младия и най-хитрия от титаните, благодарение на нейния съвет, взел властта над света, тя заговорничела срещу него поради същите мотиви и се съюзила със Зевс, сина на Кронос. Накрая между нея и Зевс възникнал конфликт, тъй като той хвърлил титаните в Тартара. Съпротивлявайки се, тя първо създала гигантите, а по-късно чудовището Тифон в опити да му отнеме властта на света, но този път това не се случило.
В дреногръцката космология Земята се считала за плосък диск, който бил заобиколен от всички страни от голямата река, наричана Океан. Над Земята се издигало небето, а под нея се намирала бездната на Тартара. Гея поддържала планините и реките на гърдите си.
Гея е изобразявана по гръцките вази като приятно закръглена жена, наполовина показала се от земята, а в мозаечното изкуство, често в цял ръст, облечена в зелено, а понякога придружена и от духовете на зърното, които били наричани Карпои.
За повече информация: Произход на света и боговете

Произход на света и боговете

В началото съществувал само вечният, безграничен, тъмен Хаос. В него се криел извора на живота на света. Всичко възникнало от безграничният Хаос – целият свят и безсмъртните богове дори. От Хаоса произлязла богинята Земя Гея. Щироко се разтлала тя силна, даваща живот на всичко, което живее и расте върху нея. А далеч под земята – тъй както далече от нас е светлото небе, се родил мрачният Тартар – ужасна бездна, изпълнена с непрогледна тъма. От Хаоса, извор на живота, се родила и ожитворяващата сила – могъщата любов. Започва да се създава света. Безграничният Хаос родил вечният мрак Ереб и тъмната нощ – Нукта. А от нощта и мрака произлезли вената светлина Етер и радостният, светъл ден – Хемера. Светлината се разляла по света и започнали да се редуват ден и нощ. Могъщата, благодатна Земя родила и безкрайното небе – Уран, и небето се изпънало над земята.
Гордо се издигнали към него високите планини, родени от Земята и широко се разляло вечно шумящото море. От майката Земя са родени Небето, Морето и Планините. Баща те нямат. Уран – небето се възцарил в света. Той се оженил за благодатната Земя Гея. Уран и Гея имали шестима синове и толкова дъщери – могъщите, страшни титани. Един от синовете им – Океан, който обгръщал като безбрежна река цялата земя, и богиня Тетида дали живот на всички реки, които носят своите вълни към морето и на морските богини – океанидите. Титанът Хиперион и богиня Тея дали на света деца: Слънце – Хелиос, Месечина – Селена и румената Зора – розовопръстата Еос (Аврора) . От Астрей и Еос произлезли всички звезди, които светят нощем на тъмното небе, и всичките ветрове: буйният северен вятър Борей, източният – Евър, влажният южен – Нот и приятният западен –Зефир. Освен титаните могъщата Земя родила и трима великани – циклопи с по едно око на челото и трима грамадни като планини педесетоглави великани – Хекатонхейри (сторъки) Уран намразил децата си – великаните, затворил ги в дълбок мрак в недрата на богинята Земя и не им позволявал да излизат на светлина. Страдала за това майка им. Тежало и това ужасно бреме, затворено в недрата й. Тя повикала децата си, титаните, и започнала да го увещава да се опълчат срещу баща си. Титаните се страхували да вдигнат ръка срещу баща си, само Кронос – най-малкия, но и най-коварния, чрез хитрина заграбил властта на баща си. Богинята Нощ се ядосала и за наказание на Кронос му родила цял сонм ужасни божества – Танатос – смърт, Ерида – раздор, Апата – измама, Кери – унищожение, Хипнос – сън с рой мрачни сънища и кошмари, Немезида – отмъщение за престъпления и много други. Тези богове внесли ужас, раздори, измама, борба, нещастие в света, където се възцарил Кронос.

Н.А. Кун – Старогръцки митове и легенди.