Гея

<!– /* Style Definitions */ p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal {mso-style-parent:""; margin:0cm; margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:12.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-fareast-font-family:"Times New Roman";} @page Section1 {size:595.3pt 841.9pt; margin:70.85pt 70.85pt 70.85pt 70.85pt; mso-header-margin:35.4pt; mso-footer-margin:35.4pt; mso-paper-source:0;} div.Section1 {page:Section1;}
–>

Гея е протогена на земята, тя е един от първичните елемтни, заедно със въздуха, морето и небето, които са се появили още в началото на сътворението. Тя е великата майка на всичко: небесните богове са възникнали от нейния съюз с Уран – небето, всички морски богове са възникнали от нейния съюз с Понт (морето), гигантите – от сливането й с Тартара (бездната), а всички смъртни същества са част от нейната земна плът.
В митовете Гея е основен опонент на небесните богове. Първо тя заговорничела срещу съпруга си, Уран (Небето), който бил оковал нейните синове, титаните, в утробата й. Когато Кронос, най-младия и най-хитрия от титаните, благодарение на нейния съвет, взел властта над света, тя заговорничела срещу него поради същите мотиви и се съюзила със Зевс, сина на Кронос. Накрая между нея и Зевс възникнал конфликт, тъй като той хвърлил титаните в Тартара. Съпротивлявайки се, тя първо създала гигантите, а по-късно чудовището Тифон в опити да му отнеме властта на света, но този път това не се случило.
В дреногръцката космология Земята се считала за плосък диск, който бил заобиколен от всички страни от голямата река, наричана Океан. Над Земята се издигало небето, а под нея се намирала бездната на Тартара. Гея поддържала планините и реките на гърдите си.
Гея е изобразявана по гръцките вази като приятно закръглена жена, наполовина показала се от земята, а в мозаечното изкуство, често в цял ръст, облечена в зелено, а понякога придружена и от духовете на зърното, които били наричани Карпои.
За повече информация: Произход на света и боговете
Advertisements

Публикувано от

Iuno

utque erat et tellus illic et pontus et aer, sic erat instabilis tellus, innabilis unda, lucis egens aer; nulli sua forma manebat, obstabatque aliis aliud, quia corpore in uno frigida pugnabant calidis, umentia siccis, mollia cum duris, sine pondere, habentia pondus.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s