Хадес и Подземното царство

Дълбоко под земята царува неумолимият, мрачен брат на Зевс – Хадес. Неговото царство е изпълнено с мрак и ужас. Тук никога не проникват радостите лъчи на яркото слънце. Бездънни пропасти водят от повърхността на земята до печалното царство на Хадес. Мрачни реки текат в него. Там протича всичко вледеняващата река Стикс, в чийто води се кълнат самите богове. Там влачат своите води Кокит и Ахерон; душите на умрелите огласят със своето стенание, изпълнено с печал, мрачните им брегове. В подземното царство се струят и даващите на всичко забрава води на извора Лета. Подземното царство е мястото, където сенките ще получат справедливо дело за направените от тях неща на земята. Трима за царете на подземното царство: Минос, Радмант и Еак. Те стоят близо до трона на владетеля на подземното царство – невидимият Хадес. Тяхното съдилище се намира на кръстопът, където се пресичат три пътя: към Тартара, към Елисион и към Асфоделските полета. Каквото решат съдиите в подземното царство, това ще бъде.
Ако човекът през своя жизнен път е бил добър и е изпълнявал заповедите на боговете стриктно, то той в отвъдния свят ще бъде щастлив. Ще отиде в Елисион, където са душите на добрите хора. Той ще прекара вечността в безгрижие и радост. Ако той е живял почтено, без да нарушава реда, който е определил Зевс, но по някаква причина съдиите сметнат, че той не е направил нищо добро, то тогава той отива в асфоделските полета. Там човекът ще прекара вечността без светлина и без желания, но свободен да обикаля из тях. Тежко му и горко му на оногова на който е отредено да прекара вечността в Тартара. Той е обречен на безкрайни мъки и безрезултатен труд. Там отиват хората, които не са съблюдавали реда на Зевс и са потъпкали волята на боговете. Никой не може да се върне от царството на скръбта. Триглавото куче Цербер, на чиято шия се извиват със страшно съскане змии, пази изхода. Суровият старец Харон няма да прекара през водите на Стикс нито една душа обратно към радостта и слънчевата светлина. В това именно царство, до което не стигат нито светлината, нито радостта, нито скърбите на земния живот царува Хадес. Той седи на златен престол със жена си Персефона. Нему служат неумолимите богини на отмъщението – ериниите. Страшни, те преследват престъпника, не му дават нито миг покой и го измъчват с угризения на съвестта. Никъде не може да избяга жертвата им – те могат да я открият навсякъде. Все тук, до престола на Хадес е и страшния бог на смъртта Танатос. Той държи остър меч в ръка, носи черно наметало и има огромни черни криле. До Танатос стоят зловещите кери. Яростни те се носят на своите криле по бойното поле. Керите ликуват като виждат как един след друг падат сразените герои. Те впиват кървавочервени устни в раните на сразените и изпиват още топлата им кръв. После изтръгват душата им. Пак тук, до престола на Хадес е и прекрасният бог на спането Хипнос. Неговият брат-близнак е Танатос. Той (Хипнос) нечуто се носи на своите криле над земята с главички в ръце и лее от рог сънотворно питите. Нежно допира той вълшебния си жезъл до очите на хората, леко притваря клепките им и смъртните потъват в дълбок син. Той има трима синове, всичките богове на сънищата. Реят се в царството на Хадес и боговете на сънищата.Има богове, които дават пророчески и радостни съновидения, но има и богове на ужасни, подтискащи сънища, които плашат и измъчват хората. Има богове на лъжливи сънища – те вкарват човека в заблуда и често го водят до гибел. Но най-велик от всички богове на сънищата е Морфей. Той има способността на приема облика на кой да е било в човешките сънища. Той спи в абаносово легло, заобиколено от алени макове. Царството на неумолимия Хадес е изпълнено с мрак и ужас. Там броди в тъмата ужасния призрак Емпуза, с магарешки крака. Той, след като подмами в нощната тъма с хитрост хората и ги отведе на някое усамотено място, изпива всичката им кръв и лакомо изяжда още треперещите им тела. Там скита и чудовищната Ламя; тя се промъква нощем в спалните на щастливите майки и отвлича техните деца, за да им изпие кръвта. Над всички призраци и чудовища властва великата богиня Хеката. Тя има три тела и три глави. През безлунна нощ, в дълбока тъмнина, тя броди край пътища и гробища със цялата си ужасна свита от стигийски кучета. Тя изпраща ужаси и тежки сънища на земята и погубва хората. Но хората призовават Хеката като помощничка при магьосничество; но пак тя е и единствена помощничка против магьосничеството. За ония, които я почитат и на кръстопът, дето се разиждат три пътя, й принасят в жертва кучета. Ужасно е царството на Хадес и омразно е то на хората.

Н.А. Кун – Старогръцки Легенди и Митове.

Подземният свят е царството на Хадес и неговата царица Персефона. Хадес не допускал никой да напуска царството му, с някои изключения, които са написани в митологията. Единствените, които можели свободно да ходят на земята и да се връщат обратно в Подземното царство били ериниите и Хермес. То е разделено от света горе чрез пет реки: Ахерон – реката на скръбта, Кокит – реката на воплите, Фелегтон – огнената река, Стикс – реката на ненарушимостта, в която се кълнат боговете и Лета – реката на забравата;
В “Илиада” Омир казва, че Подземното царство е разположено “под тайните места на света”, а в “Одисея” той твърди, че за да стигне там човек, трябва да прекоси Беловласия Океан. По-късно хората започват да вярват, че пещерите, както и дъната на по-дълбоките езера са вход към царството на Хадес.
Според Омир това е призрачно място, където нищо не е действително, а съществуването на душата на човека прилича на мизерен сън. По-късно с развитието на митологията, Подземното царство се превръща в място, където доброто е възнаградено, а лошото е наказано. Римският поет Вергилий дава най-точни сведения за географията на Подземното царство. Хермес води душите на умрелите до мястото, където Ахерон се влива в Кокит. Там те се качват в ладията на лодкаря Харон, който ги завежда на другия бряг. Предварително той иска заплащане. Парите, с които мъртвеца си е плащал услугата обикновено се слагали под езика по време на погребението. Останалите не могат да минат и остават заклещени между двата свята, бродейки като духове. Те трябва да чакат хиляди години, докато Харон склони да ги превози безплатно.
На другия бряг пази триглавото куче на Хадес – Цербер, което има глава на дракон и на змия на опашката си (+трите други глави – бел. Авт.). Той пази портите на подземния свят. Допуска всеки да влезе там, но няма да позволи на никой да напусне. След пристигането си, всяка душа е изправена пред тримата съдии – Минос, Ратмант и Еак. Ратмант съди хората, които идват от Мала Азия, Еак – европейците, а Минос е главния съдя, който има правото да оспорва присъдите на другите двама. Според деянията на хората те могат да бъдат изпратени на няколко места:
Тартара е мястото на вечните мъки
Елисейските полета – прекрасна градина, където живеят невинните хора, които са правили добро в живота си
Асфоделските полета – ако човек е правил и добро, и лошо в живота си и те се уравновесяват, той отива в едно междинно място, където не бива наказван, но не бива и възнаграден. Това е едно тъмно поле, покрито с асфодели (лалета)
Островът на блажените – той не е разположен в Подземното царство. Това е мястото, където след смъртта си отиват най-изтъкнатите герои – Одисей и Ахил, например
Олимп – ако Зевс и другите богове преценят, че някой е достоен да се присъедини към тях, така и става. Такъв е случая с Херкулес.
Някъде в Подземното царство е разположен и двореца на Хадес, но никой не го е описал. Има оскъдни сведения: че има много врати и винаги е препълнен с гости. Около постройката има огромни пустини и студени и бледни полета, пълни с лалета и други странни призрачни цветя.
Според гръцката митология душата на човек след смъртта на може да изчезне. Тя при всички случаи остава. Умрелите се смятат за такива, защото имат нещастен живот. Тези, които са умрели, но съществуват и са щастливи, са наричани безсмъртие. Границата между безсмъртието и смъртта е доста размита в елинските представи. Живота и смъртта отъждествяват качеството на живота, нищо повече.
Океан и Стикс
Между света на умрелите и на живите има големи реки, които вдъхват у хората страхопочитание. Най-първи и най-голям, като най-външна граница се явява Океан. Той опасва света с девет пръстена. Стикс също е важна река. Тя е разклонение на Океана и опасва света с последния, десети пръстен.
Клетвата на боговете
Стикс, дъщерята на Океан, заедно с децата си, била първата, която се притекла на помощ на Зевс по време на титаномахията . Поради тази причина Зевс заставил другите богове да се кълнат във водите на Стикс. Ако някой се закълне с тази ненарушима клетва и не изпълни обещанието си, то наказанието е лишаването от нектар и амброзия завинаги. Освен това нарушителя е заставен на една година пълно мълчание и девет години няма право да присъства на събранията на боговете и да стъпва на Олимп. Клетвата на боговете звучи горе-долу по този начин:
“Нека земята и небето да ми бъдат свидетели, както и водите на подземната река Стикс – това е най-ненарушимата клетва, която мога да дам – Аз нямам скрити планове, които целят да те наранят” (Калипсо към Одисей)
Другите реки:
Според някои вярвания, душите на умрелите трябва да прекосят Стикс, за да стигнат до царството на Хадес, но други твърдят, че трябва да се прекоси Ахерон.

Всичките реки в царството на Хадес нямат дъно – те извират от Тартара, обикалят цялото царство и отново се връщат в него. Ахерон извира от едно езеро (Acherusian Lake), където душите на мъртвите чакат да се преродят – някои за кратък период от време, а други за по-дълъг. Река Фелегтон представлява поток от разтопена лава, която помита всичко пред себе си. Тя минава близо до горепосоченото езеро, но не се влива в него. Стикс образува пълен кръг около това езеро, след което продължава да тече, но под друго име – Кокит.
Тартара – космично място
Тартара е най-дълбоката бездна, от където извира цялата вода по света. Всички реки извират и се вливат в Тартара. Това е мрачно място, отдалечено от земята толкова колкото самото небе. Според древните гърци, ако се хвърли медна наковалня от земята към Тартара, тя ще пада девет дни и нощи и ще се приземи едва на десетия. Тартара и подземното царство образуват Ереб, което за древните е пълния мрак.
Тартара – място за наказания
Тартара е мястото, където лошите биват наказани за делата си. Цялото място е оградено с висока, непристъпна медна ограда. Около оградата е три пъти по-тъмно, отколкото през нощта на земята. Вратите са от желязо, а ключалките са бронзови. Оттатък оградата преминава бездънната, огнена река Фелегтон, в чиито пламъци се сблъскват големи парчета от скали. Входа представлява огромен портал, който е държан от диамантени колони, които и боговете не могат да счупят. Той се пази от една от трите еринии, която никога не спи.
Тартара – съществото
В същото време се оказва, че Тартара може да има полови връзки. Той е баща на Едхидна, Тифон, Цербер и други. Вероятно той, заедно с Ереб и Хаоса, са първоизточниците на живота, които са дали живот на титаните и на другите богове.
Пристигане при Хадес
Хермес има задачата да доведе душите на умрелите до царството на Хадес. Пътят, който трябва да изминат, е много дълъг: преминават през водите на Океан, след това Бялата скала (Leucas), после двореца на Слънцето, накрая земята на сънищата. Достигат Асфоделските полета. Тук душите на умрелите живеят, лишени от всякаква радост. Те са подобни на сенки. Тук не наказват никого, но няма забавление и радост и умът на хората е помрачен. Изключение от последното е пророка Тирезий.
В предверието
Пред входа на Хадес живеят Скръбта, Тревогата, всичките болести и Старостта. Тук са и Страха, Агонията. На другия праг са Ериниите, Ерида и други. Близо до различните врати има различни чудовища – духовете на горгоните, хидрата, Химера, Харпиите и други.
Advertisements

Публикувано от

Iuno

utque erat et tellus illic et pontus et aer, sic erat instabilis tellus, innabilis unda, lucis egens aer; nulli sua forma manebat, obstabatque aliis aliud, quia corpore in uno frigida pugnabant calidis, umentia siccis, mollia cum duris, sine pondere, habentia pondus.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s