Слънцето и неговите значения в Таро

Слънцето е може би една от най-благоприятните карти в цялата колода, която може да ви се падне, каквото и да сте питали. То е източник на живот, енергия, символ на деня, радостта от живота. В същото време това е звездата в центъра на нашата планетарна система, на която дължим съществуването си. Слънцето е една много оптимистична карта, аз на практика мразя неоправдания оптимизъм, за разлика от много други хора, това е качество, което ме отвращава, но въпреки всичко съм силно привлечена от Слънцето като карта. Особено към прекрасното изпълнение в колодата Legacy of the Divine, която аз най-често използвам. Първоначалните асоциации, които Слънцето от моята колода и това от колодата на Уейт ми навяват, обаче са доста различни и ми се струва, че двете изображения заедно взаимно биха допълнили, естествено не изчерпали, значенията на Слънцето като карта. Всъщност тълкуването на картите има безброй възможности, затова казвам, че всъщност не можем да изчепим всички тях предвид факта, че всеки от нас може да намери нови значения и те са абсолютно верни, стига да знае как да ги използва при тълкуването на картите. Грешни значения няма.
За съжаление, Сатурновият негативизъм ( а Сатурн е една не много добре осветена от Слънцето планета) ме кара да посоча факта, че да видите подобна карта в подредба, е до известна степен рядко щастие. Поне за мен и практиката ми, която не е особено голяма, но като цяло съм забелязала тенденцията някои карти да излизат по много пъти, а други, дори след няколко години занимание с подобни дейности, бегло да познавам предвид факта, че просто не се появяват в подредби. Та искрено пожелавам на всички читатели да имат Слънцето по-често в подредбите си. И след като отново се отнесох в празни приказки, мисля че е време да започнем с тълкуването на изображенията:
Започвам с изображението на Уейт, тъй като мисля, че то представя енергиите на Слънцето в един по-първоначален, бих казала суров вид. Видът енергия, която Слънцето би представило в природата, но не чак толкова в, например, ролята в човешката цивилизация и производните значения, които произтичат от тези първи, появили се по-скоро асоциации в природата.
Слънцето тук е оптимизъм, радост от живота, чистота, невинност. Очевидно в това изображение е наблегнато на аспекта на слънцето, който дава живот. Самото Слънце на картата е заело по-голямата част от композицията, но остава впечатлението, че сякаш то не се е появило отдавна на хоризонта, все още е ниско. Въпреки това, околната природа, и детето вече са се събудили и за тях започва поредния красив, идиличен ден. Той е дошъл след тъмната, неясна нощ, която Луната представлява. Слънцето е като милостивия господар на небето, който дава живот на всичко около себе си и сякаш с някакво задоволство гледа отгоре какво се случва, сякаш самото Слънце е щастливо, че е дарило щастие. От това следва да направим все пак и извода, че Слънцето не е карта, която би се паднала за успех на някой, който го е постигнал чрез измами и прочее неща. Напротив, това е много чиста енергия, която идва директно от Вселената, заслужено в нашите животи, заслужили сме си я: с добрата карма от предишните животи, с позитивното мислене в настоящия си живот, или с добрината, която сме проявили към хората. Слънчогледите гледат към детето, сякаш „братя и сестри“ гледат към брата. Идеята е, че всичко е произлязло от един корен, чрез светлината на бащата-слънце. Казвайки бащата, мисля че не е нужно да казвам, че тук по-скоро е представена активна, мъжка енергия. И мисля че сами се досещаме, че съответстващата астрологическа асоциация на Слънцето е Слънцето. Това е мъжкия, бащински принцип. Но бащински с един по-различен нюанс от този на Императора. Императора е по-скоро конкретен баща, авторитетна фигура, която обаче е личност. Тук принципът е представен по някак си по-митологичен, мистериозен начин, както бащите-богове на героите в гръцката митология, например.
Относно детето, то е невинно, непринудено и чисто. Неговата невинност е представена чрез белия кон, който е яхнало. Забележете, че и тук, както и в Колесницата няма юзди, по-скоро сякаш всички говорят някакъв универсален език в тази карта и се разбират без да има смисъл хората да оптомяват конете или да късат слънчогледите. И ние можем да постигнем това в днешни времена, ако просто отворим сърцата си към елементарните, малките удоволствия в живота, защото те са елементи на пъзела, който наричаме щастие. Не позволявайте на настоящето да профучи покрай вас, докато търсите решения на някакви проблеми, които могат да възникнат в бъдещето, защото наиситна си изпускате живота. А наоколо има чудесни неща, които могат да се усетят, да се видят и да внесат парченце хармония в ежедневието ви. И може би на това се дължи идилията в тази слънчева карта. Посланието е този ред на мисли можем да свържем, поне в тази карта и с връщането към природата. Детето е непринудено, както казах, то не страда от глупави задръжки, които го отдалечават от природата, затова и няма дрехи. По-скоро даже изглежда, че захвърля парчето пурпурен плат в дясната страна на изображението. Сякаш е някакъв малък цар, излязъл на разходка, който обаче отказва да се прави на по-важен и по-авторитетен от всичко останало, а е приел че докато е в единство със всичко, той е щастлив.

Отдясно сега виждате изображението на Слънцето и според Legacy of the Divine, моята така любима и тачена колода. Усещането и посланието на тази карта, обаче е доста по-различно на това от тази на Уейт. Тук по-скоро акцентът пада върху знание, авторитет в обществото, магнетичност, великолепие, величие.
Където Слънцето изгрее, няма място за скрити неща, сенки, всичко е пределно ясно и видимо. Предвид изображието, което представя човек, молещ се на слънцето, доста приличащ на жрец, аз бих казала, че тук става въпрос за безкрайното знание, защото Слънцето, повече от всяка карта в Таро, се отнася до това. Знанието като обем данни, който даже самите ние още не сме достигнали. Всички загадки на Вселената разгадани без да има място даже за дискусия. Едно аксиоматично знание, че нещата просто са така, без да има нужда човек да се пита „защо, ЗАЩО, ЗАЩО“. Това се дължи на факта, че Слънцето се отнася и до истините в живота. Дълбоко скритите, енергийно оправданите, метафизични неща, които се случват в живота. Това не е карта за постижение на човек с тесни разбирания, а по-скоро някой отворен да приема нови теории по отношение на заобикалящият го свят.Човекът, който владее знанието, което Слънцето представя, може да ви отговори на всички защо-та, колкото и да са заплетени те. В този ред на мисли – чудесна карта за представяне на изпит, например. Слънцето се задоволява с почти максималните възможни резултати.
Жрецът на тази карта е пазител на това знание, което не е познато на всички хора. Ерго, той е почитан и със завидна позиция в обществото си. Именно поради този факт Слънцето може да представлява авторитет. Във всички случаи, става въпрос за заслужен авторитет, който не се дължи толкова много на това, че сте си блъскали безкрайно много главата в стената, докато накрая йеееей, сте я избили там, където другите не са. Не, съвсем не, това е Сатурнов тип труд. По-скоро става въпрос за идеалистичен тип личност, която обича да трупа знание и да вдъхва оптимизъм на хората и просто това го прави правилния човек. Това, което всъщност човекът отвътре е, не толкова конкретното му постижение.
Моделът на Слънчевата система е последният елемент, който ще коментирам от тази карта. Жрецът се клани вероятно над него като модел на реалната Слънчева система. Именно от тук идват и значенията на слънцето като мощ, престиж, великолепие. Сами виждаме от изображението, че този оргомен модел е старателно положен в не по-малко огромна и разкошна зала, което говори за уважението и почитанието, което построилите го изпитват към самото слънце. Моделът представя Слънцето в цялото му величие, като силата, която е създала планетите, като силата, чиято гравитация държи планетите в орбитите им и като силата, която, с едно по-мощно изригване може да помете всичко, което е създала. И така … в този ред на мисли Слънцето тук не е представено като „вселото топче на небето, което е било така добро да ни даде живот“, а това сякаш е едно по-дълбоко разбиране за двойнствеността на нещата, където повече дори и от най-доброто би могло да ни погуби.

Advertisements

Публикувано от

Iuno

utque erat et tellus illic et pontus et aer, sic erat instabilis tellus, innabilis unda, lucis egens aer; nulli sua forma manebat, obstabatque aliis aliud, quia corpore in uno frigida pugnabant calidis, umentia siccis, mollia cum duris, sine pondere, habentia pondus.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s