Астродрама: Луна в Козирог

Няколко думи за похвата – Това е психологически похват, който е силно препоръчван в множество книги на тема астропсихология и освен, изключително полезен за самоопознаването ни, може да е и изключиотелно забавен. Базира се на идеята, че с малко повече концентрация в определена насока, за нас става възможно да отиграем конкретен архетип, който е залегнал в психиката ни, или с други думи – да извадим на светлина тази част от нас, която попринцип се крие в тъмното  и изолирайки я по този начин, да осъзнаем повече за нейните нужди, виждания и всичко останало. 
Преди известно време направих това упражнение с Луната си, като реших да й взема интервю и тя отговори на няколко въпроса. Предполагам, има доста неща, които важат и за други хора с Луна в Козирог.

Това, което трябва да имате предвид е, че: Луната ми е на 19 градуса Козирог, заема трето място като доминираща планета на картата ми и е управител на Слънчевия ми знак. Намира се в опозиция с Меркурий, съвпад с Уран, съвпад с Нептун, съвпад със СЛВ, секстил с Плутон. Ситуирана е близо до куспидата на 5 дом. Диспозитор е Сатурн във Водолей в 5 дом.
За изготвянето на материала (начина на формулиране на въпроси) изполвам ръководните принципи на Хауърд Саспортас за интерпретиране на Луната, описани в книгата „Светилата“.


Въпрос: Как виждате майката и какви родители ще бъдете?

Държа да подчертая, че обсъждам майката като абстрактно понятие и това какво мисля, че една майка трябва да бъде и да направи, не коментирам собствената си. Една майка трябва да е спечелила доверието на детето си и посредством това тя косвено да регулира живота му, но не да нарушава пределите му на автономност. Не виждам смисъл в този стремеж на хората да са близки с майка си непременно, когато отраснат. В крайна сметка, като се отърсим от семейните проекции и родовата карма, се оказва, че сме различни хора и може да се окаже че е по-голямо мъчение да бъдем емоционално близки. Считам, обаче, за дълг на всеки член от семейството да оказва подкрепа на останалите, особено, когато му е поискано. Рядко може да се намери уважителна причина, която да оправдае друг вид държане.
Попринцип, не желая да ставам родител. Децата са огромна отговорност, която изисква да им посветиш 100 процента от времето си – намирам за изключително гнусна днешната мода, в която всички раждат като невидели и после тръшват детето и тръгват по някакви други задачи. Не сте родили камъни, картофи или плевели, че да ги тикнете в задния си двор и да ги оставите да си растат самички. Като искате да имате деца – длъжни сте да си ги възпитавате и да си ги гледате като писани яйца. Не ме вълнуват толкова емоционалните травми, които се нанасят върху детето, ако е гледано по друг начин, защото те са продукт и на кармична обремененост и на субективна преценка, но ме интересува какви хора ходят в обществото. „Хора“ е ключовата дума – не маймуни на клона, маймуните станаха много и те са точно такива, защото са изоставени и не са възпитавани. 

Въпрос: Как „подхранвате“ и искате да бъдете подхранвани? (Как оказвате емоционална подкрепа и как искате да я получите?)

Нека да си бъдем честни – идеята за това да откликвам на емоционалните нужди на хората и респективно, те на моите, определено не ми е любимата част от живота. Не бих могла да кажа, че избягвам емоционалното обвързване, но никога не го търся и то не ми липсва по никакъв начин, дори и в живота ми да има дълги периоди в които това го няма. 

Състраданието е чувство, което изпитвам в изключително редки ситуации и е нещо, което никога не търся. Смятам го за крайно безмислено – за проява на емоционална незрялост, дори. Всички сме отделни индивиди, с отделни проблеми и грешки и изобщо не е моя работа какви грешки е допуснал човекът Х в живота си. И на човекът Х изобщо не му е работа за моите. Да не говорим, че повечето хора, които търсят (и в крайна сметка, намират) състрадание, са се направили преднамерено на глупаци и пият като пиявици личната ви енергия, която отдавате чрез това чувство. А насреща ви НИЩО (или толкова долно качество, че по-добре да откажете). Въпросът изобщо не опира до еквивалентността на всичко и това, че изглежда, че правя елементарни сметки, а до това, че подобно поведение си е обида за принципа на справедливостта и че подхранването на такива хора е една стъпка назад към изграждането на общество от самостоятелни и независими хора.

Въпрос: Какъв е образа на женското за вас?


Какво женско?
Въпрос: Как бихте описали инстинктивните си реакции към хората и ситуациите?

Инстинктивните ми реакции не са много богати. Варират от силен непукизъм до слаб непукизъм, а в най-добрите дни си е цяла апатия. Рядко нещо може да ме изненада и да ме напрегне вътрешно по някакъв начин. С голямо съжаление констатирам, че силните ми емоционални реакции са по-скоро провокирани от негативни събития и ситуации, които ме поставят в неловко положение – е, тогава вече ме избива на студена пот.

Забележка: Отбелязваме в протокола силното възмущение на другите подличности, че трябва да търпят такова отношение от Луната.

Въпрос: Какъв вид битие ти дава комфорт и сигурност?

Сигурната работа със сигурния доход над средния за страната (имам предвид за България). Достатъчно средства, за да имам покрив над главата си, пари за храна и някакви, които да остават за книги и други забавления (странно ми е в ретроспекция да намеря тази дума точно в това интервю – бел. авт). Искам си старите, благонадеждни приятели, партньор също не искам да сменям. Във всяко едно отношение, търся трайното и качественото.

Въпрос: Кажи няколко думи за любовта между хората?


Намирам за изключително изнервящо прокламирането на принципа, че любовта е алфата и омегата на всичко. Тя си е чувство като чувство, а самите чувства са част от живота като всяка друга. Това преекспониране на идеята за това нонстоп да си слят с някого и в енергиен обмен с нещо на мен ми говори за неразрешени кармични проблеми и комплекси от детството. Истината е, че любовта, може би, е най-приятният енергиен обмен и с това се превръща в най-лесният начин за разрешаване и на кармични проблеми. Любовта означава, поне за мен, от тази цялата купчина низки, противни или тотално несъвместими енергетики, които може да са човешките души, ти да откриеш вълната, която перфектно пасва на твоята. Да, вълнуващо е. Обаче, след като живота недвусмислено ти показва, че между вас няма резонанс, какъв е смисълът на цялата драма с приключването на отношенията? И какъв е смисълът на цялото това търсене на ЛЮБОВ? ЗАЩО непременно трябва да има някой, чиято енергия да докосваш? Нямаш ли си своя, нея да разглеждаш? Защо чуждите са по-интересни?

Какви хора харесваш/ не харесваш?


Попринцип не харесвам хората. Но оглавяват ми класацията на „любимци“ тези, които:
1. Не могат сами да се справят в проблемите си
2. Са слабохарактерни и безволеви
3. Неразвити духовно хора, които нямат намерение да се развиват
4. (Слабохарактерни) мазняри и лицемери, от които тече олио, докато се опитват да те „очароват“, за да им направиш някаква услуга.
Какви хора харесвам:
1. Смели и прями, които не се страхуват да покажат позицията си
2. Тези, които имат труден живот, и въпреки всичко, успяват да съхранят себе си
3.Целеустремените.

Нещо последно, което искаш да кажеш на хората за себе си?

Не, нямам нищо общо с Хитлер и холокоста, дори и отстрани да не изглежда така. 

Advertisements

Публикувано от

Iuno

utque erat et tellus illic et pontus et aer, sic erat instabilis tellus, innabilis unda, lucis egens aer; nulli sua forma manebat, obstabatque aliis aliud, quia corpore in uno frigida pugnabant calidis, umentia siccis, mollia cum duris, sine pondere, habentia pondus.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s