Raidho – Райдоу

Ключови думи: Пътешествието, наречено живот, истории, героизъм, различните начини за придвижване, правилното действие, движение, посока, ход, импулс, поемане на отговорност, да контролираме случващото се, инициативност, приключение, вземане на решения, вътрешен компас, лидерски способности, благородството като качество на характера, морална отговорност, уважение към правата на другите, знание кое е правилно и кое – грешно, ритуалност. 
Психически: Самоусъвършенстване, свобода от ограничаващи обстоятелства, гледната точка, която психиката има естествен уклон да създава
Енергия: Ритъм, активно присъствие, циклични процеси във Вселената

Във материалният свят се проявява като: Здравомислие, пътуване, движение, действие
Значения при гадаене (+): Рационалност, действие, справедливост, растеж под контрол, пътешествие;
(-) Криза, едностранчивост, стагнация, несправедливост, ирационалност, желание за контрол над всичко, лицемерие, грешна присъда, неспокойствие;
Управлява:
Умението да живеем в настоящето
– Достъпът до вътрешното ни Аз, вътрешният ни компас, възможността да последваме сърцето си
– Движение в пределите на възможното за индивида
– Съзнателно разпознаване на правилното и естественият начин на протичане на процесите
– Да си в един ритъм с всичко, което те заобикаля
– Управление на обстоятелствата, контрол над ситуацията, умението ни „да държим здраво юздите“
– Защитава, докато пътуваме
– Спомага за вземането на решение, последвано веднага от действие

Райдоу е руната на контролираното придвижване на енергиите във времето и пространството, тъй като има връзка с човешкото съзнание. Това е руната, чрез която с добър пример можем да водим другите и на действията ни, които говорят повече от думите.
С Оунсуз можем да разказваме невероятни истории, но с Райдоу ги преживяваме. За Райдоу е характерно, че указва абсолютната невъзможност да покажем опитността си на другите чрез думи, тя е най-невероятните преживявания, които са се скрили в най-дълбоките кътчета на нашата душа. Райдоу се използва, за да разпознаем посоката, в която трябва да тръгнем в ежедневния ни живот. Ние имаме естествено усещане за това кое е правилно и то може да бъде използвано, за да се свържем с енергията на тази руна. Когато следваме истината си, любовта, която изпитваме в сърцето си, най-смелите ни желания и мечти, ние понай-добрият начин се ориентираме по компаса, който Райдоу ни дава за навигация във вътрешният ни свят. Когато медитираме над Райдоу, ще започнем да виждаме времето и пространството в материалният свят като нашата реалност, а не като нещо, което ни е наложено отвън. Ще можем реалистично да преценим потенциала си и да придобием знание за нуждата от граници и за физическите закони.
Да живеем в настоящето е пътуване, в което оставяме зад себе си ненужните страхове и миналите събития, които тежат твърде много. Независимо дали става въпрос за физическо пътуване, вътрешно пътуване или „пътуване във времето“, Райдоу е енергията, която винаги е активна в живота ни. От незабравимото околостветско пътуване, което сме предприели, до нощната разходка до хладилника – всички межинни вариации са проявление на Райдоу. Пътуването в настоящето е нещо, което винаги е достъпно за нас, независимо дали тихо медитираме или съзнаваме телодвиженията и действията си.
Начинът на живот на поколенията преди нас е улеснявал живота в настоящето – умение, което е сред най-ценените в съвременната езотерична доктрина. Заради потенциала си да донесе фокус и осъзнатост в настоящето и да открие скритите опасности по пътя, Райдоу е много ценена. Благодарение на нея, никое странно място или ново обстоятелство не може да се промъкне заднешком покрай нас по време на пътуванията ни.
Райдоу ни учи на правилният баланс между уважението на нашите собствени права и тези на другите. Свръзана е с царското управление, лидерските умения и благородността като качество на характера. Моралната отговорност ходи ръка за ръка със всички тези качества. В това отношение Райдоу е подобна на Tiwaz.

Оригинал

Ansuz – Оунсуз

Ключови думи: Ред, боговете, Один, интелект, комуникация, здравомислие, вдъхновение, език (говорим), дъх, дихание, звук, произход на езика, Гласът на Вселената, магия чрез слово, да направиш заклинание, баене, предци, преминаване на духа на предците в следващите поколения, еволюция на боговете, слово, поезия, разговор за руните, етимология. 
Психически: Умствената стабилност, общуването, вдъхновението, слушането;
Във физическият свят: Думите, разговорите, музиката, символите, старейшините;
При гадаене: (+) Божествено вдъхновение, силата на думите, синтез, трансформация, интелект, отворена комуникация
(-) Неразбирателство, заблуда, манипулация от другите, скука, лош съвет;

Управлява:
– Всичко, свръзано с наименуването и създаването на концепции
– Убедителната и завладяваща реч и начин на писане
– Силата на хипнозата и внушението
– Достигане до творчески начини за показване на мъдрост – вдъхновение, екстаз, комуникация с Божественото.
– Здравият разум, добрият съвет
– Връзка на другите на мислено ниво, включително и чрез Интернет
– Да слушаш вътрешното си Аз и себе си
Дарът на първите човеци от Один бил дъхът на живота и вдъхновението, на което била придадена форма – речта и сетивата, които ни служат за опознаване на околната среда. Основната енергия, която тази руна дава отключва вдъхновението и състоянието на щастие на ментално ниво. Умението ни да работим с повтарящи се мотиви и да долавяме повтарящите се елементи (с което компютрите се различават от нас) е свързано с енергиите на Оунсуз.
Оунсус е руната на наследяването на доминиращата сила на съзнанието, вдъхновението, ентусиазма и силата да използваме символите, за да преобразим съзнанието си.
Духът усяда в човешкото тяло тогава, когато бебето поеме първия си дъх и той напуска тялото ни с нашия последен дъх. Диханието ни, следователно, символизира процеса на двустранното протичане на енергиите между физическият свят и по-фините енергийни светове, които одухотворяват Вселената. Наблягането на начина на дишане има във всички световни медитативни практики. Да си вдъхновен означава да дишаш по начин, който спомага да увеличиш или засилиш своето самосъзнание. Дъхът е свързан с наследствеността и дори думата „дъх“ е много близка до думата „дух“. Нашата родствена връзка с Боговете не е прекъсната и до ден днешен – както телесно, така и духовно.
Оунсуз управлява нашето умение да назоваваме нещата. Докато Турисауз символизира силата на хаоса, Оунсуз е руната на реда. Ако назовем нещо с неговото име, това може да ни даде власт над това нещо и в древните традиции назоваването често било използвано да се прогонят зли духове, демони и да се премахнат психически препятствия.
Ние осмисляме с умовете си случайните събития и ги подреждаме.
С тази руна речта може да бъде разбрана, затова Оунсуз е руна, свръзана със слушането и говоренето, комуникацията и значението, което влагаме в понятията. Трябва да използваме тези умения внимателно, защото манипулацията, провокирана от силните желания може да доведе до крах на самите нас и да опорочи силата на тази руна. Проблемът с пропагандата и в поемането в грешната посока мисловно е, че умът ще послуша своите грешни думи и поради заблуда, ще ни накара да сме лицемерни (т.е по-малко себе си), което уврежда персоналната ни сила. Мисълта и действието са най-силни, когато са обединени и най-добрият подход е да бъдем винаги честни. 
Руната на тайните и слушането е Беркано, но има един тип слушане, който позволява на човека да чуе посланията на Вселената и силата на това слушане е представена чрез Оунсуз. Руната на висшата октава на мислене и умствените способности е Mannaz. Тези три руни, използвани заедно, са много силна комбинация.

Източник

Славянски духове

Славянски духове тук условно наричаме всички свръхестествени същества, които според славяните са обитавали заобикалящия ги свят . Самите славяни най – често наричат тези същества бес , бесове , което в предхристиянско време обозначава абсолютно всички духове, демони и пр. , без оглед на функциите и характера им (добри или зли) . В западната литература и Интернет , бесовете много погрешно са наричани „божества“ , вероятно единствено поради характеристиката им на НЕ-човешки същества с особени способности . Но не всички вълшебни образи в митологията могат да бъдат отъждествявани с богове. Разликата помежду им е много ясна и пределно проста – боговете са с една дума казано „всемогъщи“ ; те въплъщават основни характеристики на природата или на човешката същност и обществен живот , и съответно могат да направляват , да моделират всичко по вертикала и хоризонтала на Световното дърво – живот , смърт , любов , брак , раждане , болест , плодородие , мизерия , сила , слабост , дъждове , суши , земетресения , светлина , мрак , топлина , студ и пр. При това

 от всичките им действия се излъчва някаква условно казано грижа , загриженост за човечеството или природата , независимо как се проявява в конкретния случай – като полза или като вреда . Грижата тук не е задължително в интерес на човека , не е насочена само към неговото добруване , но така или иначе има определена трайна насоченост към поддържането на основен вселенски принцип . Доста по – елементарни , нисши и немощни са всичките демони , духове , души и други свръхестествени създания . Вярно , че те имат едни или други магически възможности , но тия им възможности са в една доста тясна област и се използват за постигане на твърде маловажен ефект , който е повече проекция на моментната прищявка на съответното същество , отколкото проява на целенасочен стремеж към каквото и да било . Най – сетне , свръхестествените същества , посочени по – долу , сами са подчинени на боговете , макар и в по – лека степен от хората . Те не са така жизнено зависими от божественото благоволение , но са принудени са се съобразяват с него , за да не станат обект на „небесно наказание“ и именно наказуемостта им ги разграничава от божествените сили , които знаем са като цяло ненаказуеми . И ако боговете са най – вече обект на религиозни вярвания и почит , то останалите свръхестествени същества са обект единствено на митология и суеверия . Поради това и хората само се страхуват от тях , както се страхуват от зверовете и болестите , докато към боговете се отнасят със страхопочитание , с уважение , та дори и с обич . 

ВИЛИ, САМОВИЛИ – красиви женски горски духове, родствени на самодивите, с човешки облик и големи криле. Вилите обитават трудно достъпни високопланински гори, където всяка се грижи за горско животно, дърво, цвете, храст или планински поток, като ревниво го защитава, главно от човешки вреди. Тези красавици особено обичат сърните, с които могат да разговарят, но са доста злонамерени към хора. Всячески се стремят да ги отклонят от горите си и в този си стремеж често отравят потоците. Разполагат с големи познания за природата и билките, и ако човек успее да ги подслуша на сборищата им след залез, може да научи как да лекува с определено растение или за местонахождението на скрито съкровище, както и много други тайни за света. 
ДОМОВИК, ДОМОВОЙ – дух на починал родоначалник или праотец на семейството; той е бил толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си е останал на обитава родовата истба, да бди и да се грижи за бъдните поколения. Основна негова грижа е поддържането на семейния огън, поради което обитава огнището или пещта, печката. Славяните особено са почитали домовика; заделяли храна от празнични трапези и са я оставяли край огнището за да се нахрани и той. Преди всяко ново начинание, семейството приготвяло специална „стопанова гостба“, канело роднини и дружно отправяли въпроси и молитви за благословия към прадедския дух, след което гуляели. Вярвало се че след като е измолена помощтта на домовика нещата ще потръгнат добре. Когато се местели в нов дом, стопанката взимала живи въглени от старото огнище, занасяла ги в новото жилище и измолвала от домашния дух да се засели там. Домовикът понякога вреди, друг път помага на стопаните, в зависимост дали са почтителни към него или от настроението му. Особено важно е домакинята да си върши добре работата и да не го оставят гладен. Когато иска храна той потропва из стаите през нощта, докато хората спят. Ако не му обърнат внимание домовикът се отвръща от тях и ги постигат болести и нещастия.
ЖАР-ПТИЦА – митологична свръхестествена птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способност да мигрира между света на боговете Прав и света на хората Яв. Също така вълшебната птица охранява плода на живота – златната ябълка, която расте по клоните на Дървото.
КАРАКОНДЖОЛ – нощни духове, типични за българския фолклор. Явяват се във форма на ниски кривокраки човечета, с голям нос, изпъкнали очи и тяло – покрито с козина, които скитат по пътищата след полунощ. Често седят край кръстовища и заговарят окъснели пътници, като им задават гатанки или ги молят за услуги. Ако човек се отнесе с внимание и добронамереност към тях, караконджулите могат да му помогнат, иначе му причиняват злини. Според някои вярвания те седят по кръстопътищата, защото там обикновено се издигат бесилките, а караконджулите имат за задача да пазят духовете на обесниците да не излизат от мъртвите тела. 

ЛЕСНИК, ЛЕСИЙ – горският дух, повелител на горите. Като цяло е предразположен към хората, стига да не го предизвикват, да не нарушават реда в гората и да не й вредят. Най-често Лесий ще се появи като старец с дълга зелена брада и ще се опита да завърже непринуден разговор, за да провери дали събеседникът му е достатъчно учтив, добре възпитан, дали е с добри намерения и дали почита духовете и божествата. В хода на разговора той постепенно ще разкрива същността си, превръщайки се в дребно слабовато старче със странен образ и хитър тон, а накрая или ще даде съвет на пътника за благополучното прекосяване на гората, или ще го упъти, ако се е загубил, или сам ще го заблуди, ако не му причини по-голяма вреда, в зависимост от разговора. Понякога Лесий може да посочи погрешен път и като види, че пътникът му се е доверил напълно, следвайки грешната посока, да „изправи“ пътищата, така че всички да водят към правилната цел. 

САМОДИВИ – красиви женски горски духове с чисто човешки облик, родствени на вилите. Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище, където цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели дълги ленени ризи, вероятно отдавайки почит на боговете. По време на танца си едва докосват земята със стъпала, а стъпканите вълшебни билки разнасят силно лечебно ухание. Поради това болните хора, които съберат достатъчно смелост, отивали да пренощуват край хорището, а към тях самодивите се отнасяли необичайно благосклонно, докато в повечето случаи били твърде зле настроени към хора и при среща им нанасяли множество вреди. Чистоголи самодивите често яздят едри елени със златни рога, които са техни любимци. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. На такива болни никой не можел да помогне, а ако посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци. Самодивите трудно устоявали на красиви млади мъже, на които помагали както могат – превръщали се в бели коне и ги пренасяли където пожелаят и дори се случвало даим дадат три бели конски косъма. След време, ако изпаднел в беда, мъжът можел да запали един от космите, при което съответната самодива се появявала и го измъквала от ситуацията. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина и поради това на развиделяване всички бързо напускат хорището и се укриват в горските усои, и няма опасност от неприятна среща с тях през деня. 
СИМАРГАЛ – грифоноподобно куче с огромни златни криле; във Владимировия руски пантеон, за който знаем е изкуствено уреден в сравнително късен период, Симаргал е едно от шестте върховни божества. Свързан е със соларния култ, с почвата, земеделието и плодородието – охранява обработваемата земя и бди над житата. В ролята си на пазител, Симаргал е възприеман и като блюстител на закона, приносител на възмездието и наказанието. Твърде възможно е да е бил превърнат във въплъщение на друго славянско божество и като такова да е привнесен в пантеона отвън, което иначе би било твърде необосновано действие. Това е един от най-неясните славянски митологични образи, вероятно заимстван от северноиранските сарматски племена, които особено почитали могъщия дух Симургх, помощник на слънцето, пазител на реколтата.
ТАЛАСЪМ – зли духове – обитатели на къщи и изоставени сгради; характерни за българския фолклор. През деня се крият на тавана, в избата или в стопански помещения на двора. Някъде се възприемат като духове на „неживи“ – мъртъвци, станали от гроба. Блуждаещите духове търсят покой, убежище и когато намерят подходящ дом, трудно може нещо да ги изгони от там. Дори напротив, таласъмите правят всичко възможно да прогонят хората, в чиято къща са се заселили. Според българските поверия, за да се оттърве от таласъм, стопанинът на дома трябва да го извика на предварително приготвена трапеза и да го излъже, че празнуват сватба. Слад като постои на масата, човекът трябва да стане и да каже, че е време да отидат на сватбеното празненство, след което да отведе таласъма в отдалечена хижа в гората (навремето е имало много такива заслони на ловци, овчари и дървари). Когато стигнат нарочената колиба, човекът отваря вратата, поканва таласъма вътре, оставя му малко храна и оплетена на възли прежда и с думите: „Я, почакай тук, аз ще намеря сватбарите да ги доведа“ залоства вратата отвън. Вярва се, че таласъмите са домошари и не могат да търпят недовършени домашна работа и ръкоделие край себе си – всичко разпръснато или огелпено се залавят да го оправят, така че кълбо заплетени конци ще обемат вниманието им задълго. Опасно е обаче скитайки из гората, човек да влиза в чужди колиби, защото ако там е изоставен таласъм, той ще тръгне с него.

Боговете в славянската митология

ПЕРУН

Едно от най-могъщите славянски божества, сътворител на гръмотевицата и светкавицата, носител на бури и дъжд, поради което има и плодородни аспекти, закрилник на бойците и предводител на отрядите по време на битка; почти навсякъде е върховен бог. Името му се извежда от индо-европейския корен „перк“, „парг“, което означава „удрям“, „поразявам“ и в общия славянски се е развило в „пiерун“, „piorun“, „parom“, т.е. гръм, светкавица. 

Някога господар на всичко и върховен бог бил Сварог – богът на небето и първичния огън. Той бил мирен бог – баща и съзидател. Имал трима сина – Даждбог Сварожич, добрият златолик бог на слънцето, топлината, светлината и живота, закрилник и дарител на хората; яростният Сварожич – бог на земния огън, чието първо име не бива да се произнася и за това почти никой не го знае; и Перун Сварожич – страховитият и жесток бог на мълниите, гръмотевиците, бурите, ураганите, градушките и войните, възмездител и наказател на хората, пазител на световния ред. Когато славяните започнали да се разселват, те се сблъсквали с много
чужди племена и животът им се превърнал в постоянна война за оцеляване, поради което започнали да отдават по-голяма почит на войнствения Перун, отколкото на миролюбивия Сварог. Така Перун се превърнал във върховен повелител, измествайки баща си. 
Но освен мълниеносец, рушител и наказател, Перун е и благодетел – дъждовете които предизвиква носят живот и плодородие на земята; за да поощри праведните хора, той им помага и ги дарява за добрите им дела; а жестокостта и строгостта му внасят и утвърждават реда сред людете, защото ако нямаше кой да ги контролира и възмездява, те сами биха се унищожили един друг и биха затрили целия човешки род.
СВАРОГ
Върховен небесен бог. Господар и родител на боговете. Господар на божествения свят Прав,
творец и приносител на огъня. Сварог е едно от първите божества, създадени от великия творец Род. Съпруга на бог Сварог е богинята на земята и живота Мати-Земля, а от тяхната съпружеска връзка се раждат по-младите богове като Даждбог, Перун, Лада и т.н. 
Някога Сварог бил върховен господар, но с времето синът му, гръмовержецът Перун, го изместил и усвоил властта над земята и хората. Оттогава Сварог следи за спазването на вселенския закон Правда на небесата, сред боговете, и се интересува само от небесните дела.
ВЕЛЕС, ВОЛОС, ВЛАС
Името му се свързва с „влас“ – косъм, козина, т.е. „облечен в кожи, скотовъдец“. Някои го извеждат от „власть“ – власт, мощ и „власти“ – владея, притежавам, господствам. 
Влас е богът на мъдростта, магията, познанието, скотовъдството, покровител на стадата и оттам – на богатството (колкото по-голямо стадо има човек – толкова е по-богат!). 
Влас обитава „Долната земя“ и в този план също е бог на мъртвите, но той символизира по- философски аспекти на смъртта, в качеството й на стадий от прераждането, на резултат от завъртането на жизнения цикъл. Разбира се тук „прераждане“ означава универсално трансцендентално преминаване от едно същностно състояние в друго, като развитие по права линия, а не в кръгова цикличност, както е в източната философия. 
Влас може да бъде оприличен донякъде на кеметския (древноегипетския) бог на смъртта, прераждането и обновлението, Осирис. Това оприличаване, обаче, ще е ограничитилно, тъй като голяма част от характеристиките (оплодителни, плодотворни) на Осирис са присъщи на славянския Ярило, а не на Влас. 
Влас не е партньор на Морена, а по-скоро нейна алтернатива или дори повелител, като господар на Нав. Вероятно именно Власовите владения славяните са наричали „рай“ – термин, известен още от предхристиянския период, зад който стояла представата за вечно зелена, богата, отрупана с плод градина на топлина и блажен покой.
МОРА, МОРЕНА, МАРА, МАРЖЕНА

Богиня на суровата зима, на студа, на страданието, на смъртта и всички свързани с нея емоции. Макар явно името й да е изведено от общославянския корен „мор“, т.е. смърт или от глагола „морити“ – убивам, допустима е и евентуална кореспонденция с „морз“ – мраз, студ. Морена е обитателка на подземното царство, обиталището на душите на умрелите, така наречените „мори“. По вертикалата на Световното дърво тя заема най-долната от трите сфери, сферата на корените, на злите хтонични сили, където обаче съобитава и богът на стадата Велес, носещ тъкмо обратни на Морена характеристики. 

Морена лесно може да бъде отъждествена със старогерманската Хелл, чието име в германските езици след християнизацията започва да значи „Ад“, т.е. християнския подземен свят. Също като скандинавската царица на мъртвите, Мора сама може да донесе смърт, да управлява мъртвите и да решава кой да влезе в Ада, и кой не. 
Не съществува подобен еквивалент между Морена и древногръцката Персефона, която, отвлечена от Хадес в подземното царство, така и си остава някак несвойствена, непринадлежаща нему. Определени паралели, обаче, могат да се направят с древногръцката Хеката, която обитава света на мъртвите и понякога носи смърт, при което отвежда жертвите си във владенията на Хадес.
ДОЛЯ, СРЯЩА, СРЕЧА
Богиня на щастливата съдба и късмета, приносителка на радост и щастие, помощница на богинята на домашното добруване – Макош. Представяна е като златокоса девойка, която, също като Макош, често преде златна прежда и в нея вплита съдбите на хората, т.е. щастливите моменти в съдбите им. Често Доля пътува по земята и може да се яви на всеки – веднъж като момиче, веднъж като момче. Помолва за малка услуга, подпитва това и онова и, ако човекът е добър, отзивчив, почтителен, тя го дарява с късмет. Ако човек е сприхав, неуслужлив или каже лоша дума за боговете, Доля се отвръща от него и щастието никога не идва при такъв човек. Доля очевидно е източно-славянският вариант на богина Сряща.
КОЛЕДА, КОЛЯДА, КОЛЕНДА, БОЖИК
Слънцето-младенец, зимното слънце, бог на зимното слънцестоене. Нему се молят славяните да порасте по-бързо и отново да се превърне в благото пролетно слънце Ярило, за да донесе нов живот след зимата. Бог Коледа се почита в периода 25 студен (декември) – 6 просинец (януари). Почитат го като приносител на надеждата, веселието, пиршествата. В негова чест пеят коледни заклинателни песни, вещаещи богатство и благополучие на рода и дома. 
КЪПАЛО, КУПАЛО, КОНПАЛО
бог на лятното слънцестоене. Къпало е възмъжалият, съзрелия Ярило. Ярило идва в човешкия свят Яв всяка пролет, за да донесе нов живот, плодородие и добра реколта. След края на пролетта, в първия ден от лятото – 23 липен (юни), Ярило се превръща в Къпало. Животът му на земята е достигнал апогея си и се обръща към своя край. Той е свършил работата си тук и се отправя към земята на мъртвите Нав, за да се върне отново следващата пролет. Затова и празникът Къпало, отбелязващ лятното слънцестоене, е всъщност прощаване с остарелия Ярило, подготовка за неговото ритуално погребване. По време на празненствата, за последно се изразява радостта на хората от гостуването на Ярило, щастието което той им е донесъл. Произнасят се заклинания и молби богът на плодородието да дойде и следващата година. Веднага след празника Къпало започва жалеенето по бога Къпало. Годината е преполовена, предстоят последните плодоносни месеци, след което идва зимата – времето на богинята на смъртта Морена, време на мрак, студ, нищета, болести. 
ЛАДА
Богиня на красотата, любовта, брака, семейния живот; човешката майка, защитница на човешкия живот и закрилница на жените. Към нея следва да се отправят молитвите за лична защита, за майчина защита над нейните деца. Особено почитан сред всички славяни свръхестествен персонаж, Лада съчетава едновременно елинските Хера и Афродита, германските Фрея и Фриг. Такова едно съчетание между сексуалното привличане, страстта, плътската любов и брачното целомъдрие е сравнително рядко в езическите вярвания. То е достоверен свидетел на отношението на патриархалното езическо общество към любовта и брака. 
Във всички патриархални общества, решаваща дума относно омъжването имат родителите, особено бащите. Те преценят и определят с кого да се обвържат наследниците им. В традициите на повечето народи при взимане на такова отговорно решение, съгласието на младоженците е било без значение, но това сякаш не е така при славяните. Естествено, че и тук бащите, старейшините на рода избират подходящия партньор, но това не е така безогледно, тиранично, а по-скоро има формата на съгласие. Младите които са се харесвали, са давали израз на своите чувства пред рода, а старейшините са ги взимали под внимание и са стараели да ги уважат, когато дойдело време за задомяване. По този начин привличането, истинската любов еволюирали чрез брачната церемония в по-силно духовно обвързване, в доживотна взаимна обреченост. Затова и нямало нужда една богиня да е но сител на любовта, а друга на брака, като две различни социални явления. 
Само в този контекст можем да разберем и свидетелството на византийския хроникьор Псевдомаврикий: „Жените им (на славяните) са целомъдрени повече, отколкото човешката природа допуска, така щото повечето от тях смятат смъртта на мъжете си за своя собствена смърт и се удушават доброволно, като не смятат вдовството за живот“. Такъв обичай силно впечатлява дори възпитаника на консервативното средновековно християнско византийско общество и едва ли би бил възможен, ако славянките са били насилствено женени за мъже, които не обичат. 
Свързана с богинята Лада и с омъжването по любов била е също традицията, след езическите славянски фестивали в края на пролетта, младежи и девойки да излизат на смесени групи в гората и да се връщат едва на следното утро. Този обичай бил изкоренен най-трудно сред новопокръстеното славянство и често е изтъкван от повърхностно запознати с въпроса автори като израз на езическата безнравственост и пошлост. Той обаче несъмнено е много по-практичен и полезен за общественото здраве от друг един, превърнат във висше християнско благонравие, обичай младоженците да се виждат за пръв път едва на сватбата си. Такива церемониални „нощни разходки“ са изигравали ролята на по-късния християнски годеж и чрез тях младите хора са затвърждавали съществуваща вече помежду им духовна връзка, опознавали са се и заедно са се подготвяли да встъпят в брак, която подготовка е от особена важност за бъдещата здравина на семейството, т.е. на рода, на цялото.
ЯРИЛО, ЯРИЛА
Във Веда Словена – „Яра“; бог на пролетта, младостта, плодородието, страстта и плътската
любов. Партньор на Лада. Често му се приписват и прелюбодействени характеристики. Във връзка с това руски сказания го посочват като ежегоден оплодител на Мати Земля – съпругата на Сварог. Представят го като млад голобрад златокос мъж. Облечен е в нехарактерна за мъжкото облекло дълга (женска?) риза, със зелен венец на главата и китка житни класове в лявата си ръка. В дясната понякога носи рог или напъпила дървена сопа (символ на мъжката сексуална сила) или дори меч (асоциацииран с мъжкия член).

* Статията не е авторска, а е от отдавна загубен източник в Интернет. 

Кратко представяне на основните богове в Шумерската митология

AБЗУ (АПСУ) – според шумеро-акадската митология, това е първичният, подземен, сладководен океан.Абзу(Апсу) е недостъпен даже за боговете. В него се съхраняват причините и началото на всичко, в това число и божествените, тайнствени, могъщи сили – МЕ, управляващи света. Те са първоизточници на човешката култура. В по-късната вавилонска митология, Абзу играе важна роля в сътворението на света. Според сказанието, от Абзу – първичният океан и Тиамат – първичната стихия, въплъщение на хаоса, се родили божествата-чудовища Лахму и Лахаму, които пък родили Аншар и Кишар. От тях възникнал Ан (Ану) – богът на небето.

АДАД (ИШКУР) – могъщ древен шумеро-акадски бог на гърмотевиците, бурята, вятъра и всичко разрушително. 
АН (АНУ) – шумеро-акадски бог на небето. От съюза му с богинята на земята Ки се родил богът на въздуха Енлил, който създал Вселената, състояща се от небе и земя, разделени от въздух. Ан е баща на боговете, възвисяващ се над всички същества. Към него се обръщат за съвет и благословия. След време обаче, децата му Енлил и Ищар, както и други богове, го изтласкали на заден план.
АНУННАКИ – шумеро-акадски божества, родени от Ан и Ки. Смятало се, че те определят човешките съдби и, че са посредници между боговете и хората. В по-късни времена, с това име започнали да наричат земните и подземни божества.

АШУР (АСУР) – асирийски главен бог. Бог на войната, бог-войн. По-късно възприет и в шумеро-акадския пантеон.
ДУМУЗИ – шумеро-акадско божество, свързано с плодородието на земята и растителния свят. Син на Енки, богът на мъдростта. Съпруг на Инанна. Някога богинята слязла в подземния свят. Но след като не могла да излезе обратно от там, ако не остави някой в замяна, тя позволила да отведат в преизподнята съпруга й. След това обаче,на земята настъпил хаос. Това принудило Инанна да се спусне отново в подземния свят и да спаси съпруга си. 
ЕА – шумерски бог на водите и океана. Едно от трите върховни божества.
ЕНКИ – шумеро-акадски върховен бог. Бог на мъдростта, закрилник на хората, определящ съдбите им. Олицетворява животворните води. Покровител на рибарите. Енки подрежда земята, установява порядък в природните явления, научил хората да обработват земята, да овладеят занаятите и изкуствата.
ЕНЛИЛ – шумерски бог на въздуха, бурята и вятъра. Едно от трите върховни божества. Син на Ан и Ки. Енлил е съветник на бговете, управник на земята. Измислил мотиката и „всичко полезно“, сътворил дърветата и житните растения, установявайки разцвет на земята.
ЕРЕШКИГАЛ – шумерска богиня на мрака и смъртта, повелителка на подземния свят. Сестра на Инанна. Следи мъртъвите да не избягат на свобода и да се върнат на земята.
ИНАННА – шумерска богиня на плодородието, любовта и войната. Аналога й в акадската митология е Ищар – също богиня на плодородието и войната. Инанна е дъщеря на Ан, на Нанн (Нанна), а също и на бога на мъдростта Енки. Съпруга на Думузи. Веднаж решила да се спусне в преизподнята, за да подчини подземния свят, в който властвала сестра й Ерешкигал. За да се застрахова, заповядала на свой довереник да се обърне за помощ към висшите богове, ако не се върне след три дни. Преминавайки през седем врати, водещи към подземното царство, сваляла част от дрехите си или някое украшение. Когато застанала пред Ерешкигал и съдниците на преизподнята, била съвсем гола. Всички я гледали със смъртоносен поглед, докато накрая тялото й станало бездиханно. След изтичане на трите дни, довереникът й разказал на бога Енки за нещастието. Тогава той изпратил в преизподнята свой пратеник, който възвърнал живота на Инанна с помощта на жива вода. Но за да се върне на земата, богинята трябвало да остави в подземния свят някой, вместо себе си. Изборът паднал на съпруга й Думузи. Така, всяка година той трябвало да прекарва половината от дните си в преизподнята. Затова се казва, че той е умиращ и възраждащ се бог.

ИЩАР – акадска богиня, съответстваща на шумерската Инанна. Богиня на любовта и войната. Предлага любовта и покровителството си на знаменития герой Гилгамеш, но той отказал, знаейки злощастната участ на предишните й възлюбени. Тогава Ищар, за да отмъсти на героя, изпратила страшния Небесен Бик. Но Гилгамеш, заедно с Енкиду го убили. Ищар, също като Инанна слязла в преизподнята за своя любим Таммуз, заплашвайки богинята на подземния свят Ерешкигал, да пусне на земята всички умрели. Но Ерешкигал я убила и едва след молбите на съветниците си, я съживила с жива вода. След това Ищар се завърнала на земята, заедно с любимия си Таммуз.
КИ – шумеро-акадска богиня на земята. От нея и Ан се родил бог Енлил.
МАРДУК – вавилонски върховен бог, господар на боговете, бог на мъдростта, на световния порядък, бог на слънцето и светлината. По молба на боговете се съгласил да унищожи Тиамат – въплъщението на хаоса. За да извърши това, пожелал от боговете цялата власт и превръщайки се в огън, създал седем бушуващи урагана. Хванал Тиамат в мрежата си и я сразил със стрела право в сърцето. След това разсекъл тялото й на две, създавайки от едната част небето, а от другата – земята. Мардук устрол Вселената, установявайки порядък при смяна на месеците, определил пътя на небесните светила и създал човека.
НАММУ – шумерска богиня-прародителка, „майка“, създала небето и земята, „майка“, дала живот на всички богове. Олицетворява световните подземни води. Майка на бог Енки.
НАНН (НАННА, СИН) – шумеро-акадски бог на лунната светлина, бог на луната. Син на Енлил и Нинлил. Покровител на град Ур. Изобразява се като бик със сияещи рога, пасящ на небето или плуващ по него в небесна лодка.
НИНХУРСАГ (НИНТУ, НИНМАХ) – шумеро-акадска богиня-прародителка, майка на всичко живо. Съпруга на бог Енки. От тях се родила богинята на растенията Нинсар. От съюза на Енки с внучката му Утта възникнали осем растения, но Нинхурсаг не успяла да им даде имена, защото Енки ги изял. Разгневената богиня проклела Енки и той бил поразен от осем недъга. Тогава боговете я уговорили да излекува съпруга си. За да направи това, Нинхурсаг създала осем божества – по едно за всяка поразена част от тялото на Енки и с тяхна помщ го излекувала. Често я отъждествяват с Ки.
ТАММУЗ – акадски умиращ и възраждащ се бог на природата. Бог на плодородието и растителността, покровител на пастирите. Съпруг на Ищар, която го пратила в подземното царство, вместо себе си. Така, половин година Таммуз трябвало да прекарва под земята. Всяко негово завръщане от преизподнята било съпровождано от буен растеж на всичко живо – пробуждане на растителния свят. Таммуз е аналог на шумерския бог Думуз.
ТИАМАТ – акадска драконоподобна богиня, олицетворяваща първичната стихия и хаосът. Счита се за съпруга на Абзу (Апсу). От техния съюз се родили другите богове, които започнали нестихваща битка с Тиамат. В крайна сметка, Мардук – главният от младите богове, я убил и от двете части на тялото й направил небето и земята.
УТТА – шумерска богиня на растенията. Дъщеря на Нинсар и внучка на Нинхурсаг и Енки.УТУ – шумеро-акадски бог на слънцето. Син на Нанн (Нанна) и брат на Инанна. Всевиждащ бог на справедливостта и истината. Смятало се, че през деня Уту пресичал небесния свод от изток на запад, а през нощта – подземния свят от запад на изток, давайки светлина на мъртвите. Негов потомък е Гилгамеш.
АСТАРТА – богиня на любовта и плодородието, жена на Ваал
ВААЛ – вечно младиято бог на войната

*Материалът не е авторски, а е намерен в Интернет от отдавна загубен източник

Kenaz – Кейноуз

Ключови думи: Факелът като символ на познание и интелект, просвещение и търсенето на такова, занаят, хитрост, придобиване и прилагане на знанията, окултни женски тайни, интуиция, желание да преподаваш или да учиш, съществуваща възможност, игривост.
Психически: Яснота на мисълта, познавателни способности, смирение, наблюдение;
Енергия, която изразява: Трансформация (като на Феникс), контролирана енергия, просветление, учене/преподаване като процес.
Проявява се в материалният свят като: Изкуство, техника, технология, подобряване на уменията, училище, звездите
При гадаене: (+) Артистично или друго умение, занаят, трансформация, потомство, нова информация
(-) Болест, чума, разлагане, невъзможност, липса на креативност, непросветеност, арогантност, елитаризъм, твърде много концептуализация. 
Управлява: 
Изследването на всичко, което е по-велико от нас и по-голямо от нас
– Вдъхновението, ентусиазма, желанието за учене
– Изследването на прадигмите, търсенето на истина
– Разкриване на скритото с цел да получим знание – като усвояваме нова информация
– Подобряване на уменията в която и да е било сфера
– Женски окултни тайни
– Светлината, която се ражда вътре в нас, възможността за наблюдение.

Кейноуз символоизира контрола и овладяваето на огъня с цел топлина и просвещение. Тя символизира опитомените, овладени качества, които имаме и енергиите, които са извън нашия контрол. Турисауз символизира създаването на инструментите, но Кейноуз символизира използването им. Тя също така е мистерията на трансформацията и нашата сила да творим така, както природата го прави.
Всеки от нас трябва да носи собственият си факел и да създаде пътека от светлина, която да води през тъмнината. Тези факли никога не загасват и могат да бъдат изпозлвани като пътеводни знаци по пътя на познанието, което са оставили предците ни, за да получим инструментите и знанията, които са символизирани от Оунсуз. Наше право е да използваме знанието на миналите поколения в настоящият си живот.
Научните методи и изкуството са начини за намиране на истината, символизирани от Кейноуз, но начин за намиране на истината са всички безстрашни набези в мрака на неизвестното, който са символизирани от Pertho. Всички тези способи са създадени за търсене на просвещение. Човек се ражда с вродени знания, оставени от предишните поколения, вградени в генетичната ни памет и трябва да помним, че едно от когнитивните ни сетива е и интуицията и Кейноуз я управлява.
Кейноуз е като библиотека и енергията й има неограничен потенциал за продобиване на нови знания и умения и изучаване на непознати неща и места.
Понякога е нужно да поровим много надълбоко, за да открием познанието, което ще ни помогне. Кейноуз символизира постигането на знание, а не самото знание. Тя не е истината, а търсенето на истината. Кейноуз е повече процес, отколкото крайната цел.
Кейноуз може да бъде използвана по време на учене, но това, което трябва да помним е, че арогантността, елитаризма, които се раждат на базата на това какви знания имаме ние и какви знания имат другите, показват нарушена връзка с принципите на Кейноуз. Информацията е създадена, за да се разпространява свободно и ние не би трябвало да я възпираме.

Източник:

Астрологическите домове

Това е статия, която написах преди доста време, но поради разсеяността ми, не съм я публикувала. Правя уточнението, че тя определено не е изчерпателна и би трябвало да се обърне повече време на всеки дом поотделно, което в далечно бъдеще може и да направя, но за момента давам някои насоки, от които може да се възползват начинаещите в астрологията или тези, които просто търсят сравнително кратки, справочни записки.

Често астрологичните прогнози се посрещат със скептицизъм. Един от главните аргументи е, че има много хора, които са от една зодия, а са различни по характер. В техния живот се случват различни неща – следователно предсказанията според движението на планетите не могат да бъдат верни, защото не отразяват обективната истина. Предполагам, повечето читатели са наясно, че това не е така, поради простата причина, че знаят, че освен слънчевият знак влияние над качествата, способностите и развитието на личността имат и останалите планети, дори и някои астероиди, както и астрологичните домове. С тази статия целя да ви запозная с понятието „астрологичен дом”, какво представлява той и какви са неговите основни функции в хороскопа.

Какво представляват астрологичните домове?


Астрологичните домове представляват мислено разделение на небесната сфера на 12 части. Броенето започва от най-източната точка над хоризонта – върха на първи дом, продължава обратно на часовниковата стрелка.
Характерно за тези мислени проекции е, че всяка една от тях отговаря на конкретен знак от зодиака и се управлява от планетата, която управлява този знак. В изложението по-нататък ще бъдете запознати  с всички съответствия, но нека за сега да дадем един лесен пример: Първи дом съответства на първия знак от зодиака – т.е Овен. Овен се управлява от Марс. Следователно първи дом се управлява от Марс. Тази планета и този знак определят обема на дейностите, които се управляват от този дом. Планетата Марс, наред със всички други неща, за които отговаря, отговаря и за физическото ни тяло – първи дом също отговаря за физическото ни тяло – т.е двете неща са взаимно свързани.
Как определяме домовете в наталната си карта?
Домовата система във всяка натална карта зависи от часа и мястото на раждане на индивида. Ако сте родени сутринта, динамиките на вашият хороскоп ще са крайно различни и ще се изразят по много по-различен начин от някой, който е роден същия ден и същата година, но е роден на обяд. Върха на всеки дом сменя знака си средно на всеки 2 часа, така че лесно можем да се досетим защо двама индивиди, родени в един и същи ден, имат толкова голяма разлика в характерите. Сами разбирате колко основополагащ е точния час на раждане, за да имаме математически верен хороскоп. Мястото на раждане има отношение при определянето на географската ширина, която влияе на часовите пояси и от там е неразривно свързана с часа на раждане и смяната на зодиакалните знаци.
Функции и начин на интерпретиране на домовете
Да „нюансират” планетите – Когато една планета попадне в даден дом, независимо от своя знак, тя до известна степен придобива част от характеристиките, които попринцип принадлежат на знака, който управлява дома. Например, лицето Х има Меркурий в Близнаци в 5 дом. Меркурий е добре разположен в Близнаци, там той е на трон – хората с такава позиция обичат да са в крак с времето, да събират много информация от различни сфери, имат голяма изразност на изказа, но едновременно с това се справят чудесно и с технологиите. 5 дом съответства на Лъв и управлява забавлението, творчеството и вдъхновението – подобна позиция би подсилила качествата на Меркурий, които са свързани с изкуството,  нуждата от изява и стремежа на този човек да бъде забелязван. Лицето У също има Меркурий в Близнаци, но попада в 11 дом, който съответства на Водолей. Попринцип новите технологии попадат под влиянието на Водолей, така че в този случай нюансирането ще е в полза на един по-точен и технически насочен човек и това ще бъдат неговото силно поле за изява. Тоест, когато интерпретираме домовете по такъв начин, вземаме предвид качествата, които притежават знаците, на които съответстват те.
Поле за изява на планетата – Това е по-разпространения похват, който се използва по-често при гледане на транзити, хорари и други предиктивни дялове на астрологията, но има приложение и в наталната. Във случая фокусът се насочва не върху качествата, които носи самата планета, а върху начина по който тя ще въздейства върху отношенията, които търсим. Например, заинтересувани сме от това каква кариера ще има даден човек. Кариерното развитие се гледа по 10 дом, неговия управител (ще изясним и това понятие) и всички планети, които се намират в 10 дом. При гледане на транзитите на тежките планети не гледаме само аспектите, които те сключват с планетите от наталната карта, а гледаме и в кой дом попада транзитиращата планета. Например транзитен Сатурн през 2 дом (който отговаря за собствените ни пари и ценности) ще се отрази върху финансите ни – налагайки ни ограничаване, вероятно ще ни се наложи да се научим да работим по-добре с пари, докато Сатурн в 3 дом (домът на близкото обкръжение) може да е период на ограничаване на близките контакти с хора, подходящ, за да осмислим кой си струва да остане около нас и кой – не.
Управител на дом – Вече посочихме, че естественият управител на дома е планетата, която управлява знака, на който съответства дома. Това е важно да се знае, но за по-конкретна информация в наталната карта на даден човек, по-скоро трябва да имаме предвид управителя на знака, който попада на върха на дома. Например един човек с асцендент Телец – т.е върха на първи дом има за управител на първи дом планетата Венера, защото тя управлява Телец.
Връх на дома – Това е точката, от която започва поредният дом. Тази начална точка се нарича още куспида и попринцип нямат някакви специални имена с изключение на ъгловите домове, чиито имена са следните – 1 дом – Асцендент, 7 дом – Десцендент, 4 дом – Imum Coeli, Десети дом – Medium Coeli
Класификация на домовете:
 Според хемисферата, в която се намират:
Източни – Източни домове са: 10,11,12,1,2,3 – Планетите, които попадат в тях и сферите, които управляват, са под пълния контрол на индивида. Той е напълно освободен от зависимостите, с които околните могат да го обвържат, но от друга страна той сам трябва да постигне всичко, обозначено в тях и няма как да получи чужда помощ, дори да иска.
Западни – 4,5,6,7,8,9 – Обратното се случва в западните домове. Индивидът трябва да разчита на помощта на другите, за да може да постигне нови опитности в тази инкарнация. Това са домове, които по своята същност изключват възможността човек да може да свърши работата по тях сам. Не можеш да създадеш семейство или да произлезеш от някакво самостоятелно (4 дом), не можеш да създадеш партньорство със себе си (7 дом) и т.н
Северни – 1, 2, 3, 4, 5, 6 – Те се наричат още лични домове – характерно за планетите и принципите залегнали в тях, е че засягат личния ни, персоналния ни живот, който попринцип не е обществено достояние.
Южни – 7, 8, 9, 10, 11, 12 – Това са обществените домове – планетите и принципите, залегнали в тях, засягат обществения ни живот, нашата проекция в обществото, материите по които ние трябва да имаме досег с обществото и да отдадем енергията си в него.
Според качеството на управляващия знак
Ъглови – Това са домовете на кардиналните знаци и обозначават четирите основни посоки на света – Овен – изток, Рак – Север, Везни – Запад, Козирог – Юг. На планетите в ъглови домове попринцип се придава по-голямо значение, особено ако се намират на фактическия връх на дома.
Следващи – Това са домовете на неподвижните знаци – Телец, Лъв, Скорпион, Водолей
Падащи – Това са домовете на мутабелните (подвижни знаци) – Близнаци, Дева, Стрелец, Риби
Според елемента на управляващия знак
Домове на живота – Съответстват на елемента огън. Често хората с много планети в такива домове имат голяма сила за живот, силна връзка с божественото, осъзнават себе си като една важна част от Вселената, надарени са с артистичност, драматичност
Домове на материята – Хората с много планети в такива домвое са прагматични, практични, стабилни, реалистични.
Домове на комуникацията – Съответстват на елемента въздух – Хората с много планети в такива домове са комуникативни и съдбата им е силно обвръзана с общуването с другите хора.
Домове на края – Съответстват на елемента вода – Хората с много планети в такива домове са чувствителни, интуитивни, понякога твърде обидчиви. Наричат се домове на края, защото често по тях се вижда края на физическото тяло, причината за смъртта и завета, който оставаме за тези след нас.
Основни насоки за тълкуване на домовете:
Първи дом – Съответства на Овен, управлява се от Марс –   начина, по който човек изразява себе си, впечатлението, което човек иска да остави у другите. Физическото тяло, външният вид. Върха на първи дом се нарича Асцендент (върха на един дом не е целия дом) и той е един от трите основни астрологически фактора, заедно със Слънчевия и Лунния знак. Всички налични в хороскопа планети се изразяват през призмата на асцендента, именно защото съзнателно или подсъзнателно, всеки от нас се опитва да създаде у другите впечатление, съобразено с качествата на знака на асцендента му.
Втори дом – Съответства на Телец, управлява се от Венера Той управлява ценностите – материални и духовни. От материална гледна точка, втори дом управлява всякакво движимо имущество, собствените ни пари и отношението ни към нещата, които притежаваме. От духовна гледна точка, моралните ни ценности, резервите и дарбите ни.
Трети дом – Съответства на Близнаци, управлява се от Меркурий ­­– Той управлява късите пътувания, начина по който общуваме с обкръжаващата ни среда, ранните години в училище, близката ни обкръжаваща среда (братя, сестри, съседи)
Четвърти дом  – Съответства на Рак, управлява се от Луната – Той е най-ниската точка в хороскопа и поради това е основа, върху която се гради всичко останало. Много пряко зависи как човек ще се научи да управлява наталната си карта според това от къде тръгва, а именно четвърти дом е мястото, откъдето тръгва – това е дома на семейството, в което сме родени и на семейството, което ще създадем.  Единия от родителите изразен чрез четвърти дом. Именно заради това той е основата на характера и философската ни същност. Управлява мястото където живеем и недвижимото имущество.
Пети дом – Съответства на Лъв, управлява се от Слънце – Управлява творческата ни енергия във всичките й проявления, които могат да бъдат много разнообразни – ние творим и черпим вдъхновение, когато обичаме (така че това е дома на дадената от нас любов), творим когато създаваме изкуство, когато възпитаваме децата си. Също така, всичко, което ни доставя удоволствие, е по пети дом – от флиртовете до хобитата, удоволствията и празниците.
Шести дом – Съответства на Дева, управлява се от Меркурий –  Управлява ежедневието ни, дейностите, които трябва да извършваме всеки ден, така че има общо с хигиенните ни навици, с работата (която извършваме, за да ни плащат), здравето, храненето и др.
Седми дом – Съответства на Везни, управлява се от Венера – От една страна, управлява връзката ни с другите хора – брачни партньори, дълготрайни връзки, явни врагове, съдружници и др. . От друга страна това е дом с подчертана връзка с юридическата дейност, доколкото тя изразява връзката ни с обществото (които пак са другите), така че по този дом са съдебните процеси, договорите, които сключваме. Като опозиционен на първи, той показва качествата, които трябва да търсим у другите, за да допълним слабите си страни и да постигнем баланс.
Осми дом – Съответства на Скорпион, управлява се от Плутон (съуправител Марс) – Като основен дом, е дома на трансформацията – духовна, физическа. Като дом на Скорпион, изразява основните цикли в живота и процесите съврзани с тях – раждане, смърт, секс. Управлява мистиката, окултизма, загадките. Като дом на стария си управител Марс, е дом на хирургията. Като опозиционен на втори дом, който управлява ценностите – това са парите на другите и подкрепата, която получаваме от другите. Всякакви завещания, дарения и данъци се управляват от осми дом – те са един вид пари на другите.
Девети дом – Съответства на Стрелец, управлява се от Юпитер – Свързан е с това да се научим да виждаме по-цялостната картина на нещата, нещата в един по-голям мащаб. Именно заради това се смята, че това е дома, чрез който получаваме всичко свързано с по-висшето съзнание – Законите, религията, науката, висшето образование, духовните фактори. Като опозиционен на трети дом – дома на кратките пътувания – това е дома на дългите пътувания, чужбина. Това също е пак мнението на хората за нас (както при трети), но вече не само за близките ни хора, а общественото мнение.
Десети дом  – Съответства на Козирог, управлява се от Сатурн – Това е най-високото място в наталното колело, така че е свързано с върха, който можем да достигнем, най-големите амбиции, положението ни в обществото, най-авторитетните организации, от които произтича властта (напр. правителства). Като опозиционен на 4 дом – той съответства на другия родител (а не онзи, изразен в 4 дом).
Единадесети дом – Съответства на Водолей, управлява се от Уран (съуправител Сатурн) – Управялва социалните контакти, които създаваме с хората – това са по-далечните ни познати, но и по-близките ни приятели, всякакви социални организации и клубове, каузи за които се борим (по-скоро свързани с кариера и животът ни като социална единица, отколкото тези по 5 дом, по които членуваме просто защото така ни харесва). Като опозиционен на 5 дом – това е дома на получената любов.
Дванадесети дом – Съответства на Риби, управлява се от Нептун (Юпитер съуправител) – Това е дълбокият „килер” на подсъзнанието. Всичко, което е в този дом, има тенденцията да остава покрито и да опропаставя плановете ни, докато не бъде адекватно интегрирано. Поради това, този дом се свързва с проблемите, които крием от себе си и другите, скритите ни врагове. Като дом на скритото от нас и другите, ние желаем уединение в сферите, които той управлява.
Използвана информация: Марч, М.; Макевърс, Д. – Най-добрия начин да научим астрология (т. 1,2,3)