Как можем да използваме наталната си карта по няколко различни начина в зависимост от нуждите си?

Често виждам астрологически прогнози или тълкувания на натални карти, които са изключително едностранчиви. Дълго време, докато бях свидетел на това се чудих именно как идеята за астрологията всъщност се съчетава с идеята за свободната воля и защо хората не отдават нужната тежест на свободната воля. Истината, до която достигнах е една – човек идва на тази планета само с потенциала и инструментите си. Как използва този потенциал е вече въпрос на проява на свободната му воля, докато пребивава тук, на Земята. Свободната воля трансформира проявата на наталната карта във физическата матрица, но не трансформира самата нея. Какво имам предвид? Вие идвате на тази планета с определени инструменти, но именно като е в случая с много инструменти, свързани с нашата човешка дейност, те могат да бъдат използвани по няколко начина и са еквивалентно добри за това. Повечето хора не осъзнават тази проста истина.   Житейските проблеми и чувството на ограниченост, малоценност и невъзможност за действие се проявяват в два случая:

Първо, вярата ви, че даден аспект или конфигурация дефинира ТОЧНО какви да бъдете и вие не може да избягате от това – Вие твърдо смятате, че трябва да сте точно конкретен човек. Ограниченото ви мислене не ви дава възможност да видите алтернативите. Ако в наталната ви карта е дала някакъв потенциал, вие виждате само един начин да го използвате.
Второ, когато искате нещо от живота, което изобщо не е съобразено с потенциала ви и с духовния ви път – Най-често такива „нужди“ за всъщност втълпени от обществото или от близката среда, но ако добре се замислите, вие ще откриете, че не изпитвате дълбока необходимост от тях. Майка ви и баща ви може да са много добри зъболекари, а вие да не сте – защото мразите професията си – и единственото, за което трябва да се обвинявате е, че сте я избрали, а не че не може да я вършите.

След известно време размишления, стигнах до извода, че за да може човек да се възползва от дадената му свобода, нужно е да заеме позиция по основните психологически дилеми. Какво всъщност представляват те? Това са основни принципи, ръководни начала на живота ни, които са разделени по двойки. На нас ни се струва, че привидно те не се съчетават и че често трябва да се откажем от едното, за да имаме друго. Колебаем се: Дали да покоряваме върхове или да оставим любовта да ни покори? Да вярвам на интуицията си или на фактическите доказателства? Да се променяме ли или да сме постояннни в живота си? (и т.н). Тъй като в наталната ни карта влияние оказват всички планети, то всички изброени конфликти в различна степен са познати на всеки един от нас. Поляризацията в зависимост от рождените фактори, обаче е различна. Различни принципи са основополагащи за различните хора, а други идват на второ място като противоречието между тях не е толкова видимо или не е толкова важно, защото човекът не се касае толкова много в този живот от развитието по тези сфери.
От друга страна, противоположностите са взаимосвързани и идентификацията с една от тях привлича с пълна сила във външната среда другата, което е нежелан вариант, защото, образно казано, води до апокалипсис в живота ни. Има начин, обаче, да се постигне известен баланс, аз ги наричам „начини на компенсация“ и в тази статия ще се опитам да разгледам плюсовете и минусите на всяка роля, която решите, че е по-добре да изиграете, както и какво да направите, за да компенсирате противоположността и да се изразявате хармонично. 

Дилемата любов – воля

А/ Ако избера любов: Ако изберете да изиграете ролята на „любовта“ по отношение на тази противоположност, вие подсилвате чувствителността си. Ставате мил човек, който се стреми повече към консенсус, а не толкова към конфликт. „Любовта“ в тази ос като цяло засилва усещането как „ние сме едно със всички“ и усещането за връзка с целия свят. Това е вибрацията, която привлича нови хора в живота ни, тъй като като се идентифицираме с нея, ние ставаме по-достъпни и хората на подсъзнателно ниво усещат, че ги търсим и имаме нужда от тях. Ще имате нужда да оказвате подкрепа и да бъдете подкрепяни, ако изберете този вариант.
Астрологически фактори, които подсилваме като  избираме да се идентифицираме с нея:
Планети: Луна, Венера, Нептун
– Знаци: Рак, Везни, Риби
– Домове – 4, 7, 12
– Акцент на водни знаци

Ако имате някоя прекрасна конфигурация, която се „върти“ около тези астрологически фактори и си мислете, че тя не работи, вероятно трябва да преосмислите отношението си към любовта, за да може тя да покаже потенциала си.
От друга страна, ако представените планети и знаци са много силни в картата ви, възможно е идентификацията ви с тази точка на оста да е твърде силна и да не сте намерили начин на компенсация. Това става причина за изкривени представи и за определени страхове.
Проблеми, които се проявяват при този избор: „Мамини синчета“, свръхзависимост от мнението на другите. обвиняване на другите, че не „оценяват“ достатъчно, прекалено силно разчитане на околната среда, проблем с дефинирането на границите, рязко навлизане в границите на другите без те да са го желали. Страхове, свръзани с отхвърлянето, самотата и изолирането.

Б/ Ако избера воля: Да изберете да отиграете волята в този конфликт означава, че ще акцентирате на рождения ви потенциал, свързан с амбиция, себеизява, самодостатъчност, независимост и индивидуалност. Когато изберете „воля“ вие сте по-свободен в действията си, тъй като сте освободен от нещо, което няма как да стане с „любовта“ – мнението на другите. От друга страна, от вас се очаква да понесете основното последствие – а именно да носите по-голямата част от отговорността за действията си и да не разчитате толкова много да се облегнете на някой друг. Хората, които се идентифицират повече с „волята“ по дефиниция са по-преми и по-ясни в действията си.
Астрологически фактори, които акцентираме като избираме да се идентифицираме повече с волята:
– Планети – Слънце, Марс, Уран, Юпитер, Сатурн, Плутон
– Знаци: Овен, Лъв, Скорпион, Козирог, Водолей
– Акцентите в ъгловите ни домове (особено първи и десети)
– Акценти върху стихията ОГЪН. 

Кога трябва да преосмисля отношението си за идентифициране повече с волята? Когато се чувствате твръде потиснати от другите по някаква причина. Ако мислите, че по някакъв начин компромисите, които правите с другите се бележат от твърде тежката цена на това, че не реализирате себе си и че хората твърде много „са ви стъпили на главата“. Проблеми, които се появяват при този избор: Власт, егоизъм, силно състезателен до момент, в който наранява другите, контролира твърде много, създава твърде големи граници около себе си.

NB: Знакът Водолей може да спада и към двете групи в зависимост от това какви са другите знаци, които са предствени в наталната карта. Ако има, силен Рак и Риби, например, Водолеят ще се насочи повече към „любовта“ (нуждата да принадлежи в някаква група, да се свърза с другите), но ако другите елементи в картата са в знаците Овен, Козирог и Лъв, да кажем, тогава Водолейският акцент ще се прояви повече като индивидуалност и революционност. 

В/ Как да балансираме?
Когато избираме любовта, трябва да намерим отдушник за Слънце, Марс, Уран, Юпитер, Сатурн и Плутон. Нуждата от това е по-силна и належаща, ако планетата е силна в наталната карта – например Слънце в Лъв в 10 дом, а всичко останало в Риби и Рак – такъв човек ще е по-склонен да се идентифицира с любовта, но трябва да намери начин да изрази Слънцето си. Същото важи за другите планети в този конфликт и следващите:

Слънце – Вдъхновявайте другите да постигнат целите си, подкрепяйте ги, бъдете щедри. Често може да станете много популярни, да се радвате на голямо внимание от другите, приемете го и не се страхувайте да показвате каква е истинската ви същност.
Марс – С осъзнаването, че за да може да давате на другите, трябва да задоволявате свои, поне някакви базисни нужди, ще интегрирате Марс и той ще работи за вас
Уран – Занимавайте се с астрология. Правете от време на време някакви изкукуригали неща, които може да са силна изненада са останалите. Позволявайте си да бъдете щури и оригинални … поне от време на време … а защо не през цялото време.
Юпитер – Бъдете като учител на другите по отношение на духовното и нравственото. И тук, както при Слънцето – нужно е да бъдете щедри.
Сатурн – За да го балансирате, а често виждам във връзки, за да се балансира той сам, ако не сте го направили сами, налага се да носите отговорността за другия. Силен Сатурн, който работи в карта, в която предимно се обслужва любовта, може да води до връзки, в които има голяма възрастова разлика или по някакъв начин партньора има нужда от наставничество и бащина грижа под някаква форма.
Плутон – За да го балансирате, ще трябва доста да се доверите на Вселената и да се научите, че онова, което ви носи най-голяма радост и най-голяма мъка често е един и същ обект – другия човек. Ще трябва да се примирите с това, както и с факта, че по всяко време приказката може да свърши и вие трябва да продължите живота си и да си останете все толкова любящ и отворен човек.

Когато избираме да доминира волята, трябва да намерим отдушник за планетите, които по принцип изразяват любов: Луна, Венера, Нептун. 
Луна – Занимавайте се с някакво начинание, което води до публично облагодетелстване. Луната масата хора, така че трябва да е наистина широко публично достъпно. Така няма да губите връзка с чувствата си и нуждата да давате на другите. И тук е възможна популярност (като при Слънцето при избиране на любовта), но човек започва да привлича някакви хора, които не са му толкова близки, имат си някакви проблеми, и този човек, избрал волята, може по някакъв начин да ги реши.
Венера – Занимавайте се с някаква форма на изкуство, наслаждавайте се на изкуството. Добре е в ежедневието ви да има дейности, които по някакъв начин ви предизвикват да развивате дипломатическите си умения и да налагате волята си без да е нужно да стигате до конфликти.
Нептун – Колкото и волеви да сте, било то по избор, било то по натура, добре е да не забравяте, че всички сме тръгнали от едно място и имаме общ произход, принадлежим към едно. Добре е да си го напомняте. Поработете над връзката си със Вселената и се научете, че има неща в живота, над които не може да установите господство, но калявате себе си като се научавате да се адаптирате към тях. Изявата с някаква форма изкуство също помага за смекчаване на конфликта.

(Следва продължение …. )

Advertisements

Псевдо духовност

Наред с изключително положителните влияния на Юпитер в Лъв, които наблюдавам около себе си – по-експедитивни хора, по-уверени в себе си, трудно е да не забележа и забележителния прираст на хора, които прикриват дълбоките си комплекси под сложни думи, с които ужким „гарантират“ за своето дълбоко духовно разбиране на живота. Така е, големият бенефик щедро сипе подаръците си над всички нас, сякаш се е наговорил с тронованият Нептун в Риби да ни накара да повярваме в съществуването на най-съкровените ни желания, макар това да за някои да означава живот в някаква паралелна, абсурдна реалност. Плахо повярвалите в своите илюзии вече смело ги прокламират, а фанатиците са станали още по-фанатични. За да се предпазите от общуване с тях и да си спестите времето и негативната емоция, реших да обобщя наблюдението ми за характерните черти на такъв тип хора.

1. Считат, че има много духовни пътища, но … само техният е верен – В случая не говорим за разпенените фанатици с червени от гняв лица, които може да срещнете, но бързо ще се уплашите и ще избягате с крясъци в обратната посока, а говорим за един много по-фин метод на манипулация на съзнанието. Първоначално, те ще ви кажат, че ви приемат с всичките ви недостатъци, уважават ви като личност, особено много харесват различието на вижданията ви относно духовността, защото имало много пътища към Божественото.

Естествено, вие сте запленени от тази идея за Всевишна хармония, където не се налага да обяснявате защо считате нещо за вярно, а просто може да споделите без да има ненужни спорове. Когато вратичката на капанчето, в което сте попаднали хлопне и повече не може да избягате, те започват своите инквизиционни мъчения, най-често използвайки чувството ви за вина. Вина, че не отговаряте на хилядите им изисквания относно сбърканите им представи за това кое е духовно. Защо си правят труда, питате се вие? Ами защото …
2. Липсва им заземяване и сигурност – Не много често, някакво тънко и пребито гласче се обажда в главата им – а именно това, което при повечето хора се чува силно –  здравия разум. Това, че въпреки неимоверните си усилия те не са успели да го убият до край, изключително много ги измъчва. Обезпокоява илюзиите им … Как смее да ги кара да се съмняват в това, което вярват? (поставете ред сълзи и ред сополи тук).  Как да се чувстват ТЕ сигурни и обезпечени тогава, когато се съмняват у себе си? Това са куп въпроси, на които те не могат да отговорят. Именно поради това, въвличайки още повече хора в илюзията им, това създава у тях чувство на сигурност и обезпеченост. Заради това те, манипулативно или агресивно, но на всяка цена, трябва да са заобиколени от хора, които да им вярват. Е, мили мои, припознали се в това, всъщност отговорът на терзаещия ви въпрос е изключително лесен – а именно, че е нормално човек да живее в съмнение и да допуска, че е възможно да не е прав. Просто теоретично, така. Това ни крепи във връзка с реалната фактологическа обстановка, в която се намираме и ни позволява трезво и безпристрастно да оценим ситуацията.
3. Нещо отвън диктува начина, по който се чувстват – „Днес вали, не мога да напусна стаята си от депресираност“, „Като се прибирах вечерта, облаците бяха скрили Малката Мечка и факта, че не я видях, ме накара да се чувствам толкова смачкана отвътре“. Който ви казва подобни неща, не е свръхчувствителен, той СТРАДА от свръхчувствителността си. И под „страда“ имам предвид наистина – болен е, не се справя с нея, не я менижира, не може да я управлява. В оптимален вариант добре развитата свръхчувствителност дава възможността на човека да се НАСЛАЖДАВА на взаимовръзката между всички неща, които вижда и да разбира значимостта им като напълно естествени процеси – дъжд, звезди, облаци, слънце – за онези, които са го осъзнали, всичко това носи наслада, защото произлиза от едно и също божествено начало
4. Не обичат и не приемат себе си – Заявяват го открито или небрежно го споменават в разговор. Смятат, че и вие не трябва да обичате и да приемате себе си. Грешно е.

5. Обширно ви обясняват на какви точно принципи трябва да живеете, но реално те самите не ги спазват – Това са т.нар „двойни стандарти“. От вас те изискват много повече, отколкото от себе си. Вие трябва да се изживеете като техния спасител, който да положи необходимата грижа за тях (тъй като са прекалено безволеви да я положат сами за себе си), но не е нужно самите те да положат същата грижа за вас. Те стигат по-далеч – обясняват ви житейски и Вселенски прицнипи, които ужким обосновават тяхното поведение, но самите те не могат да спазят и първото, най-елементарно ниво на други Вселенски принципи, които именно обясняват защо на този свят не могат да се държат като малки, сополиви деца и да разчитат на духовни подаяния. 


6. Толкова преизпълнени са със Вселенска любов, че оставят антипатията и омразата им да диктува действията им – Нормално е да не харесваме нещо и не всеки може с лека ръка да възприеме всичко, което се случва на света. Не разбираме и не осъзнаваме на емоционално ниво причините, поради които хората се държат по определен начин, за една нощ. Но в едно съм сигурна – ако един човек наистина е тръгнал по правилния път, който трябва да извърви душата му, той няма да позволи  умишлено страданието му и неговите собствени проблеми да станат причина за страданието и проблемите на някой друг, а ще има достатъчна осъзнатост, че трябва да преработи агресията вътре в себе си, особено ако става въпрос за големи количества, които са се трупали за дълги периоди от време.

7. Те са анти-его настроени его-маниаци. Трябва да кажа, че от  всички прийоми на объркания, заблуден, „духовен“ човек, този ми е може би любимия – пленява ме със своята парадоксалност и с иронията, която влага Вселената, когато го упражнява, за да може душата да научи нещо. Става въпрос за хората, които живеят според философия, в която егото е пречка да реализират духовния си потенциал. В същото време, те са изключително запленени от „напредъка си“ и намират всевъзможни начини да ви го наврат в лицето – днес те са направили едно добро дело и е редно по този случай да оставят чертичка някъде, където всички могат да бъдат свидетели на това (Защо?). Като цяло, много обичат обясненията за това защо другите хора са его маниаци, но те не са (Защо?!). Обясняват как грешното поведение на другите не бива да е тема на разговор, но щом са повдигнали темата, реално те говорят за поведението на другите, чието поведение намират за грешно (ЗАЩО?!?!). Защо ли? Защото не сте с нищо по-различни от тези, които обвинявате. Твърде вероятно да се намирате и в по-кризисно състояние от тях, тъй като с отричането от нещо вие само се отричате от възможността си да го направлявате, но не може да го изтриете от себе си, така работи подсъзнанието. Сори.

Защо смятам общуването с подобен типаж хора за опасно? Първо, то е вредно за нищо неподозиращия човек, който общува с тях. Когато съотнесем темата към духовното, проблемът е още по-дълбок, тъй като все повече хора имат тенденцията да вярват на т.нар „духовни гурута“. Всеки, който подозира, че „има нещо някъде там“, въпреки че не се е занимавал много дълбоко, може да се довери на някой по-„напреднал“, когато някаква криза в живота го удари и това много често се случва. Тогава хората търсят нещо, за което да се заловят – било то философско обяснение за страданието им, било то по-голяма близост до Бога, а защо не и астрологическа или Таро консултация, с която да им се каже как да прекратят страданието си или кога то ще свърши от само себе си. В такива моменти сме най-уязвими както към вредни, така и към позитивни влияния, защото с още по-голяма сила търсим надеждата, светлината в тунела, така че съвета ми е преди да поискате от някой мнение как да живеете живота си, да си дадете време добре да го „огледате“ и да се замислите дали наистина ви харесва като човек, дали той може да е модел на поведение за вас? Това ли е, което искате от живота? Не разчитайте някой, който не е решил собствените си проблеми и не е намерил отговорите за себе си да реши вашите проблеми и да намери отговорите за вас.
От друга страна, вредно е и за „духовното гуру“, защото то придобива все повече вяра в себе си след всеки съвет, който му е поискан. Реалистично погледнато, това само удължава агонията му, причинена от неведението, в което се намира. Бъдете смели, честни и преми хора, ако срещнете такива хора по пътя си и им кажете истината относно това, което наистина мислите за тях – ще ви коства, може би малко дискомфорт, вероятно пет или десет минути от времето ви, но не знаете дали именно тези пет или десет минути, които сте отделили, за да изкажете преценката си, няма да са тези, които да мотивират човека да излезе от илюзията си.  

Ретрограден възврат на Юпитер

Реших да направя нещо като акция за благодарност към Вселената в Юпитерианският дух. За да спазите тази прекрасна, надявам се традиция, а и Вселенски закон, не е нужно да имате някакъв конкретен повод. Благодарността за това, което имате ви прави щастливи хора, засилва личната ви вибрация и късмет. С благодарността на ваша страна ще имате повече … от духовна гледна точка. Благодарността и любовта са основните съставки на празничният дух. Можете да превърнете всеки един ден в празник с правилното мислене. А какво по-хубаво от това? 

Лично за мен, настъпи второто преминаване на транзитния Юпитер през наталния Юпитер за последната година – този път не директен, а ретрограден. Както винаги, сметнах, че е време за равносметка, щом има ретроградие. Така че нека днес равносметката да е по случай това за какво съм благодарна. Тъй като наталният ми Юпитер се намира на четиринадесетия градус от Лъв (13.51), реших да напиша точно 14 причини защо съм благодарна в този момент на Вселената:

1. Благодарна съм, че се намирам в добро материално положение – даваш ми всичко, от което имам нужда в това отношение, а може би дори и има някакъв бонус отгоре. Дори и като си пия сутрешното кафе набързо, не се лъжи, че не съм благодарна – благодарна съм, защото деня ми започва с усещане за топлина и уют.

2. Благодарна съм, че се намирам в добро физическо здраве – И ме научи да почитам, уважавам тялото си като храм, като проявление на Божественото, макар да има недостатъци. С любовта, която изпитвам към него, мотивира ме да променя това, което не харесвам, но за да го направя още по-достойна резиденция за душата си, а не поради ширещата се навсякъде около мен суета.

3. Благодарна съм за семейството, което ми даде, защото макар да сме различни, обичаме се и се поддържаме в трудните моменти, намирам опора у тях. Благодарна съм, че и те са в добро физическо здраве.

4. Благодарна съм за приятелите си, които ми подари, не са тези, за които мечтах, тези, с които мислех да бъда , а са нещо много повече и отношенията ми с тях, много по-красиви и вълнуващи, отколкото съм ги рисувала дори и в най-смелите си мечти.

5. Благодарна съм, че се намеси да ми разбиеш сърцето именно тогава, когато мислех, че повече няма да издържа. Държала съм се за камъче, издънка, за да не попадна в урагана на онази трансформация, която ме превърна именно в човека, който исках да бъда, но не смеех и да мечтая, че ще постигна такъв резултат.

6. Благодарна съм, че ми говориш със смешните ти знаци винаги като те запитам нещо. Понякога ми мълчиш, но вече съм разбрала, че е защото въпроса ми е бил прекалено тъп, така че не се брои. 

7. Благодарна съм, че ме пазиш от глуповатите ми и импулсивни понякога ходове и нещата се стичат така, че да не понеса ужасяващите последствия.

8. Благодарна съм, всъщност, че съм реинкарнирана при такива хубави условия предвид миналите ми прераждания. Ако трябваше да осъждам себе си, със сигурност щеше да бъде по-строго. Явно не само аз вярвам в теб, но и ти вярваш в мен. 🙂

9. Благодарна съм за всяка птичка, пчеличка, котенце, кученце и всичко останало живо, с което се срещам всеки ден. Чувствам се в единство с тях.
10. Благодарна съм, че имам съзнанието да нарека цялата тази планета мой дом, и да се чувствам така на всяко място, което попадам, а не само в конкретна къща или в конкретна държава.
11. Благодарна съм за всички библиотеки и книжарници на света, за книжарниците особено много като мога да си купя нещо от тях. Но и абстрактната идея ми стига, казвам го, за да сме наясно.
12. За висшето си образование също съм благодарна – че влязох, и че почти го завърших и че в повечето време е забавно.
13. Благодарна съм, че ме посвети и този живот в знанията за планетите, движението им и всички луди неща, с които се занимавам.
14. Благодарна съм, че през повечето време ми спестяваш усилието да се занимавам със слабохарактерни, безволеви хора, тъй като добре знаеш, не са ми сред най-любимите. 😀

БЛА-ГО-ДА-РЯ, ВСЕЛЕНО!!!! И ТОЛКОВА ДА Е ЦЯЛ ЖИВОТ, ПАК СТИГА!!


Минали животи

 Много често хората интуитивно сякаш предусещат, макар и да не са вярващи или да не са си мислили по въпроса, наличието на минали животи – казваме на хора, с които тепърва се познаваме „с теб станахме толкова близки толкова бързо, сякаш се познаваме от преди“ или като се заловим с нещо и то ни се отдава, пак си казваме, че сякаш сме се занимавали с това и преди. Тези усещания, както и много други, всъщност, които ще се опитам да обобщя в настоящата статия, имат значение, защото проявлението им може да говори за минали животи. Отдадеността на душата ви за нещо, смътният спомен за това как то е познато едва ли е напразен и е сигнал, който е добре да вземете предвид.
Защо вярвам в реинкарнацията – Това е един основен въпрос, с който трябва да се занимаем преди да пристъпим към разглеждане по същество на материята. Аз просто вярвам. Имам усещане, че е така, както и много други хора го имат. Нужно е да се отбележи, че идеята за реинкарнацията присъства в много култури и религии, като в част от тях, като християнството, е премахната с други користни цели. В будизма тя все още продължава да съществува. Като оставим настрани ясните спомени на някои хора за техните предишни животи, които са прякото доказателство за съществуване на реинкарнацията, тъй като те лесно могат да бъдат определени като научно необосновани, остава ни метода на наблюдението: Всичко в природата наподобява на нещо друго в природата. В крайна сметка, това, което е напълно доказано е, че всичко се намира в кръговрат. Еволюцията го диктува. Загуба на време и на ресурси за природата е елементите, от които нещо е възникнало да погинат завинаги – затова тя създава от тези елементи нещо ново и те продължават да съществуват. Няма причина, поради която духовният свят да не е подчинен на тази закономерност, тъй като видимата физическа матрица е израз и е подчинена на същите правила.

Философската причина за инкарнациите – Ако реално наистина имаме само един шанс да се представим добре в живота, тогава от къде идва това разбиране, че имаме право на втори шанс и вярата ни в този втори шанс? Къде остават прошката, милостинята на Вселенския ум и възможността да поправим грешките си? Спират да съществуват.
Освен това еволюцията на душата е свързана с някакво качествено подобряване на нейната опитност, а тази опитност не може да се събере в рамките на един човешки живот, трябват няколко.
Опитността на душата се събира от т.нар Висш Аз, който принадлежи на по-фините измерения. Висшият Аз може да има една инкарнация или няколко инкарнации едновременно в зависимост от нуждите си за събиране на опитност. Той е онова, към което всеки от нас изконно се стреми, онова с което искаме да се слеем, защото душата ни представлява част от него самия. Ние сме в непрестанен енергиен обмен с Висшият си Аз и той е готов да отговори на въпросите ни, тогава, когато имаме нужда от отговорите и получаването им е в синхрон с опитността, която трябва да съберем. Висшият Аз знае всичко, а ако не го знае – може да го научи … на енциклопедично ниво, но на ниво преживявания … вероятно знае доста, но определено не всичко. Именно защото не знае всичко и не го преживял, ние пребиваваме тук, за да се научим и да му предадем информацията.

Защо не помним миналите си животи, тогава? Това е един логичен въпрос, който възниква у всеки един от нас, когато започнем да се занимаваме с тази материя. Какво толкова, в крайна сметка крие от нас този проклет Висш Аз? Това е информация, която сте събрали с честен труд и имате право на достъп до нея, за да се справите по-добре от преди!
Това не е точно така поради ред причини. Първата е свързана с ограничението на физическата матрица, в която пребиваваме – и най-вече, ТЯЛОТО ни. Първо, физическият свят трепти на по-ниска честота, отколкото по-фините измерения и това означава, че той няма тази информационна побираемост, която имат те – можеш да наливаш вода във вазата, но в един момент водата ще започне да прелива извън нея. Второ, тялото ни не е съвършена система, макар да е много добра. То може да издържи на определени количества стрес, болка, силни положителни емоции като радост и любов, но след като е преминало този здравословен предел, то заболява. Представете си за момент човекът, който най-много обичате на света – това чувство, което ви изпълва – едновременно невероятна радост, но и болка, сякаш ще се пръснете от тях. А ако сте обичали така още 100 пъти? Може ли тялото ви да издържи на това това изживяване и до колко дълго ще бъде това? Освен това, за да бъдем максимално обективни е редно да споменем, че един човек, който е преживял случка, от която едвам е излязъл жив, никога не е същия, защото силното преживяване го е трансформирало. Представете си сега стреса, мъката, болката и всички останали чувства, които съпровождат спомена за това как сте умирали НАИСТИНА последните 100 пъти.
Освен това, споменът не е градивен и от гледна точка на събиране на опита. Ние пребиваваме във физическата матрица като емоционални, раними същества и това е идеята на пребиваването ни и именно чрез тези свои характеристики ние успяваме да се приспособим, мотивираме да научим нещо ново, да се справим по-добре. Склонни сме към сантименти – идеализиране на миналото, живеене в бъдещето ДОРИ в рамките на този живот. Какво ще стане, ако имаме информация за всички? Това засилва сантиментите ни и спира движението ни напред. Задачата на всяка инкарнация е различна, дори и урокът да не е научен от първия път, следващата инкарнация отново е различна от първата. Поради тази причина не можем да се оповаваме, в общия случай, на ТВЪРДЕ стария си опит. Той се е отнасял за друга задача, а не за тази, която имаме сега.
Това са все несъвършенства на ума ни и на егото ни, а не на душата ни. Душата помни всичко и се води от предишния си опит макар в повечето случаи да не осъзнаваме протичането на този процес. 

Какво представлява този процес – Душата подсказва, оперира чрез внушения. Те изплуват някак от подсъзнанието ни, макар ние съзнателно никога да не сме оперирали с тях, нито те да са ни втълпени от околната среда. Отивате на екскурзия до далечна дестинация, обявата за която случайно сте намерили в Интернет. Никой не ви е препоръчвал това място и въпреки всичко, то влиза в главата ви и вие години наред може да си мечтаете да го посетите. Събирате нужните пари и отивате и когато кракът ви стъпва на тази непозната земя, макар да сте там за първи път – БАМММ, чувствате се толкова уютно, комфортно, познато и сигурно, колкото в дома си, а понякога дори и повече. Обхваща ви чувство на носталгия, макар за първи път да сте на това място и макар да знаете, че ваканцията ви там тепърва започва.
Идентифицирате се повече с характерните черти и морални виждания на култура, която може да е много далечна от вас и вие никога да не сте имали в този живот съприкосновение с нея. Чувствате не просто интерес към някаква нация или цивилизация, не просто имате желанието да научите повече за нея, а все едно пъпа ви е хвърлен там, нищо че тя може да не съществува вече 2000 години.
Проявявате силна страст и интерес към хобита, занимания, дейности, които по никакъв начин не са ви били внушени от семейството или околната среда, в която живеете.
В сънищата ви присъстват някакви общи интериорни, етнически или екстериорни елементи, които говорят, че сякаш те се случват на едно и също място. Възможно е да имате сънища за няколко от инкарнациите си, но за да може да отчетете това като възможен белег, чрез който душата ви подсказва кои сте били и къде сте живели, трябва да имате поне няколко съня, по възможност отдалечени като периоди във времето. Също е добре да знаете, че ако вечерта сте гледали вълнуващ филм за самураи и същата вечер сънувате … самураи … това не е доказателство, че сте били такива.

А защо тогава понякога имаме спомени за това кои сме били? Смятам, че всеки човек, поне няколко пъти в живота си, ако е достатъчно осъзнат, ще бъде обект на изключение от правилото, че спомените достигат до нас чрез внушения и усещания, а не чрез конкретна фактологическа обстановка.
Първото, което трябва да е налице е нуждата да си спомните въпросната опитност. Да, в повечето случаи твърде многото информация може да ви навреди и да ви отклони от пътя, но понякога спомена за някои конкретни фрагменти може да предотврати допускането на грешка, която е била направена и в миналото. Някои житейски решения, които ви изглеждат тривиални, могат да придобият доста по-голяма тежест като разберете духовния избор, който стои зад всяко едно от тях. Примерите могат да продължат безкрай, но според мен нуждата сама по себе си от този спомен, освен ако не сте се провалили няколко пъти и на Висшия Аз вече му е писнало, няма да го подтикне да ви накара да си спомните.
Нужно е да умеете да живеете в настоящето и да сте приели животът си като такъв, какъвто е. Нужно е да сте постигнали примирие с някои неща, които не може да промените, и не на последно място, нужно е да имате добра връзка със самия Висш Аз. Трябва обективно да може да погледнете към миналото с достатъчната осъзнатост, че това сте вие преди, но и достатъчна убеденост, че не е нужно да сте това и сега. Нужно е миналото да не афлектира негативно на настоящата инкарнация. Преди може да сте били феодал или приближен на някой цар, а сега да сте обикновен работник на минимална работна заплата. Това не означава, че носа ви трябва да опре някой облак в небето, нито означава, че в текущата инкарнация сте постигнали по-малко от предишната. Може да си спомните, че сте имали таланти и сте били добри в нещо, в което сега искате да бъдете, но не сте – и това не трябва да ви разстройва – текущата ви инкарнация е освободена от вече наученото, то просто повече не е потребно и за това го няма.

Независимо от разликите, които може да съществуват между задачите, които Висшият Аз ви е поставил за пребиваването ви на Земята, епохата, талантите, които са ви били дадени по природа, различната натална карта, ако имате, макар и откъслечни спомени от поне няколко от инкарнациите си, ще откриете една много проста истина: Като съпровод към всяка инкарнация се проявява все един и същ мотив. Обстоятелствата, макар различни, могат да поставят едни и същи ценностни дилеми. Може да трябва да се справяте във всяка инкарнация с липсата на нещо съществено или, едно и също камъче все може да преобръща каручката ви. Ако се вгледате в себе си в някоя друга инкарнация, ще откриете че сте все същия човек и вероятно бихте постъпили по подобен начин в ситуация, в която някое друго ваше Аз е било поставено. Най-малкото, имате дълбоко разбиране за мотивите, мислите и действията му, дълбоко в себе си – същото, което имате и за своите, защото тук вече няма „ти“ и „аз“ – всичко е Аз.
Разбирането за този проблем, тази непълнота в познанията на Висшият Аз ви дава възможност да решите частично, или поне да разберете най-дълбоките си личностни проблеми, които може би ви спъват в пътя напред, може би носят някакво необяснимо (преди споменът) огорчение. Това е познание, което не може да намерите нито в астрологичната карта, нито в някое друго духовно учение, защото единствения който може да получи тази информация сте вие самия.