Ошо Дзен – XII – За важността на гледната точка

Преродих се. По-мека, по-грижовна, способна да излекувам раните си. Нищо не се е променило навън, всичко е същото, времето за мен е почти спряло, но обстоятелствата нямат особено голямо значение, тъй като ги виждам през очите на нов човек. Имам възможността да изучавам, да усещам и това е достатъчно, за да знам, че СЪМ. Умът ми най-накрая се съгласи, че и това е начин всеки ден да ставаш по-добър от това, което си бил вчера.

Това е следствието на едно простичко удоволствие, което всеки ден стои пред нас и ние преминаваме покрай него, търсейки редица други сложни неща, които да ни накрат да изпитаме радостта от живота, а именно, възможността да погледнем през различна гледна точка. Сещам се за всички онези мечти, с които искаме да утолим глада на душата ни, които по някаква причина към момента не могат да се сбъднат или би отнело време,докато се реализират.

Трябва да отида на почивка, за да се отделя от рутината и да правя нещо различно (но винаги ходя на разходка в парка, който е на две крачки в ляво от нас, а не този на 20, за когото трябва да завия надясно) . Трябват ми пари, за да отида на екскурзия и да се потопя и да опозная някоя нова култура (а прочете ли нещо за нея, опита ли се да си я представиш и да си доставиш удоволствието да видиш с очите си до колко представата ти има общо с реалността, когато наистина отидеш, защо искаш да е точно днес?).

Да се фокусираш върху това, което искаш да привлечеш в живота си е една от основните техники, за да живееш духовно и пълноценно. Не, не, не говоря за това да изричате лъжи пред себе си, в които не вярвате с надеждата, че с достатъчното им изричане, ще повярвате. Говоря за онази наша възможност да приемем, че неутралната природна даденост съдържа в себе си познатите ни две крайности. Щях да напиша „доброто и лошото“, но би било грешно. Неутралната природна даденост съдържа в себе си всички крайности. Бялата светлина е съвкупност от цветовете на дъгата и всичко, което казвам е, че избираме всеки ден, съзнателно или не, кой цвят да яхнем – по навик гоним все същия. И ако по някаква причина влакчето ни е спряло да се движи и чакаме с нетърпение вече да тръгне, вместо да охкаме и пъшкаме може би трябва да сменим вагончето си и да погледнем през другия прозорец. Това е причината да си потиснат и без възможности в момента- не защото ги няма, а защото си решил че непременно те трябва да са на точно определено място. Ето, знаейки това вече вибрираш на по-висока честота, защото чувството за безполезност, което понякога изпитваме е просто сигнал да се огледаме около себе си.
 Има нещо полезно в чувството ми за безполезност. В крайна сметка, то беше отправната точка, от която тръгнах, ако бях тръгнала от друга, нямаше да съм където съм сега. Този път пропускам да низвергна в главата си онзи човек в мен, който пълзеше безпомощно на пътя. Аз все още съм същият човек, просто този път процъфтявам, защото крилете ми са разперени и докосвам небето.
Advertisements

Публикувано от

Iuno

utque erat et tellus illic et pontus et aer, sic erat instabilis tellus, innabilis unda, lucis egens aer; nulli sua forma manebat, obstabatque aliis aliud, quia corpore in uno frigida pugnabant calidis, umentia siccis, mollia cum duris, sine pondere, habentia pondus.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s