Ошо Дзен – 0 – Ново начало

Да видя гърба ти не винаги е нещо лошо. Наистина, виждам как се отдалечаваш и ставаш една малка, сива точица в далечината. Между мен и теб – стъпките ти, оставени в свежата трева. Не знам дали някога отново ще се срещнем и не знам дали би било нужно да го правим. Знам само, че те обичам, защото единственото, което искам за теб е да растеш по пътя, който сам си избрал. Дали си близо или далеч, няма значение, чувството остава да топли сърцето ми.
Вдъхновяваш ме, но не за това да последвам оставените дири. Обхваща ме онова експанзионистично чувство, човешкото ми любопитство е събудено. Навеждам се да огледам цветята до оградата, за никъде не бързам, защото няма как да знам къде да отивам. Важно е пътуването, а не дестинацията, която достигам. Понякога се чудя какво е там, напред и защо не избързах за да стигна така, както бързат другите. А ти, вечно бързащ човеко, по щастлив ли си днес от вчера?

Чака ме ново начало, време е да сменя посоката… и сякаш цялата Вселена си пое дъх през хладният, планински ден чрез мен. Не усещам свежестта само в дробовете си, а и в душата си.
Advertisements

Публикувано от

Iuno

utque erat et tellus illic et pontus et aer, sic erat instabilis tellus, innabilis unda, lucis egens aer; nulli sua forma manebat, obstabatque aliis aliud, quia corpore in uno frigida pugnabant calidis, umentia siccis, mollia cum duris, sine pondere, habentia pondus.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s