Венера – последната загубена част от мен

За мое голямо щастие, времето се разхлади, паднаха първите по-трайни дъждове и макар да знам, че е за кратко, облаци са покрили небето от няколко дни насам. Макар все още да не е есен, ми е празнично и есенно и по случай това малко по-рано започнах работата си със сянката, която реших да е традиционна за есента от миналата година.

Но не само времето ми нашепва нуждата от подобна практика, а най-вече – нуждата. Нуждата да оценявам адекватно себе си. Нуждата да знам цената на времето си. Нуждата да знам, че постиженията ми не са израз на проста случайност и благоволение на Небесата към иначе мекотелестата ми персона. И най-вече – нуждата свободно да се развивам и изявявам без да спирам в последния момент, твърдо убедена, че дори и най-простата ми молба ще бъде брутално отхвърлена, както и самата аз. Вече не се събирам в границите, които бях начертала с тебешир преди години.
Помня все още твърде ясно психическото падение, онзи момент в живота ми, в който окончателно поставих женствеността и положителната си себеоценка на жертвения олтар. Беше в онези тийнеджърски години, когато нуждата да си обичан и оценяван е най-голяма, за да може да укрепнат и улегнат в последствие бушуващите хормони, развилнелите се подличности, които също се развиват и се хранят (но с впечатления и емоции) в нищо неподозиращата глава на растящият пубер.

Нататък Венера – последната загубена част от мен

Духовен елитаризъм

Струва ми се, че едва ли има човек на тази планета, който не е срещал елитаризмът под някаква форма в живота си. Той е всеобщта тенденция и напоследък е изключително модерно да се мислим за „елитни“ или „оборотни“ по какви ли не, абсурдно смешни параграфи – стигнали сме до там, че до колко качествен и заслужаващ да диша човек си, се определя от броя на салфетките, които е хвърлил по пода на някоя оборотна чалготека.
Но днес няма да говоря за този елит, който всеки познава. Ще говоря за по-елитния елит. Онзи, който си въобразява, че стои над другите по някакъв начин заради духовните си разбирания.
Представете си за минутка, че сте човек с не толкова конвенционални разбирания за духовното и все още, обладан от вътрешни терзания покрай изграждането на житейската Ви философия, решавате да дискутирате въопроса това животно с дървена глава, което всъщност предсталвява духовният елитарист. Да, естествено, виждате дървената глава и навиреният нос, няма как да не се забележат от километри, но искате някак да научите тази тайна на живота – как той толкова много си вярва, че е намерил абсолютната истина за един живот (тук ще ме поправи елитаристът и може да добави, че са много) на въпроси, чиито отговори все още не са известни със сигурност на човечеството изобщо.
Ще се опитам с прости, селски думи да ви го обясня, защото ясно е, че нямате капацитета да го разберете:

Нататък Духовен елитаризъм

Подредба „Промяна в живота“

promqna v jivota

Тази подредба е подходяща в ситуации, в които изпитвате недоволство към монотоността на живота или повтарящите се неблагоприятни обстоятелства и вече сте разбрали, че отговорът се крие у вас и сте готови да положите определено усилие, но не знаете накъде да насочите енергията си.

Нататък Подредба „Промяна в живота“