Тот серия: Медитация над 9 Диска

gainПървото ми медитативно пътешествие през светът на колодата на Тот беше през 9 пентакли.

Когато проправих пътя си и влязох в измерението на картата, се оказах на средата на примитивен пазар. На обособеното място, търговците бяха поставили различните си стоки.
Нямаше как да не се забележи разнообразието на продукцията, която предлагаха, както и качеството й. Всеки плод, положен на тарабите, сякаш беше излязъл от реклама, сочен и вкусен, преминал през растежа си без да срещне превратностите, които може да донесе внезапната буря. Да, в това странно измерение даже нямаше нужда да пазиш плодовете си, защото винаги беше слънчево и прятно и никога градушка не беше удряла дърветата. Съвсем скоро щях да разбера, че това беше метафора и за хората, които щях да срещна.


Но да се върнем на пейзажа, дърветата, за да довърша описанието – Пристигнах по залез , но струва ми се, че на това място винаги е залез, сякаш Слънцето беше готово да приключи пътуването, но някаква странна енергия го беше приковала да стои с огромно постоянство все на същото място без да помръдне и сантиметър. Мястото, на което попаднах беше добре облагородено и застроено, но никъде нямаше трева, само в далечината се виждаха рехави дървета. Как бяха разположени, на какво разстояние едно от друго – веднага можеше да се разбере, че всичко е изчислено. Принципите на тази карта не позволяват нещо да продължи да съществува дълго с очарованието на недостатъците си, всичко.трябва.да.е.наредено. Знаех, че това е плодородно място, макар да не виждах нито един плод по дърветата или което и да е друго място, различно от пазара. Хората добре бяха изчислили реколтата си и кога ще я получат, бяха я прибрали и никой в никакъв случай нямаше да получи дар от земята без да си заплати, пък ако ще да преобърне света да търси подобен. На това място няма пропуски и грешки що се отнася до печалба. Тук, макар отношението към природата да не беше цветущо, нямах притсенение, че някога тя ще бъде унищожена или ще затрие този странен град, в който се намирах. Хората буквално живееха вечно в сезонът, в който продукцията е готова и не познаваха нищо друго, нито се готвеха за някакъв нов цикъл.

Около мен се разхождаха хора, тълпата не беше неприятно гъста, но стори ми се, че това място е твърде тихо и на фона на тази иначе сладка картинка, която ви описвах досега, се почувствах много депресирана и самотна. Всички бяха добре облечени. Най-силно впечатление ми направи момиче с накъдрени руси коси и розова рокля, което не спираше да се смее и да се изживява като ултимативната градска мадама. Всичко беше фалш и борба за изграждане на отличен публичен образ, в който, обаче, тя тотално беше загубила идентичността си.

Повиках астралният си водач, защото нещо от целитят този пейзаж ми се губеше. Естествено, появи се в костюм на анлийски джентълмен и ми каза, че това било родният му град. След това ме насочи към жилищната част на града, до която се стигаше като се прекоси пазара, и си тръгна. Огледах високите сгради, които приличаха доста на римски инсули. На места мазилката се беше откъртила, но навсякъде по балкончетата бяха поставени цвета и картината изглеждаше по-скоро непринудена и уютна, отколкото депресираща и зле поддържана. Между две от сградите имаше много тясна уличка – толкова, че слънцето едвам се прокрадваше между тях. Там, подпряно на една от сградите, загърнато в жалки дрипи, видях мръсно просяче. Нищо не ми каза, само отправи тъжен поглед.

„Ех, какво да се прави – помислих си. – Така се гради светът и такъв ще бъде во веки веков. Богатите са богати, защото бедните са бедни. Няма как да постигнем това състояние без да експлотираме някого. Експлотацията – това е нещо нормално, неизбежно. Нещо повече – бедният никога не става богат, аристократът – никога просяк: Има един ред, установен от предците ни и ние живеем спрямо традициите му, защото знаем, че той работи.“

По принцип не мисля това, не споделям становището, но в тази медитация това, което помислих, по-скоро илюстрира духа на картата.

Разсеях се за момент, но когато се обърнах отново към просячето, то вече не беше само. До него имаше жена от азиатски произход, която носеше прекрасна рокля – корсетът беше черен с различни избродирани орнаменти, а долната част беше изцяло изтъкана със златни нишки. Дрехите й силно блестяха на фона на залязващото Слънце. Тя не беше като останалите хора, които видях на пазара по-рано. Беше взела каша и хранеше просячето като търпеливо изчакваше то да преглътне всяка хапка. Попитах жената защо не оценява имането си, защо дава на бедните, вероятно е наследила и не знае все още даже какво притежава (действията й бяха противни на логиката, която бях виждала досега в тази медитация).
Тя се усмихна леко без дори да извърне глава към мен, а продължи да следи дали просячето е преглътнало поредната хапка:
– Напротив, всичкото съкровище, което виждаш, постигнах сама чрез предприемачество. Това е моят талант, аз умея да администрирам, да гледам напред в бъдещето за изгодни сделки и предприемам далновидни действия за осъществяването им. Но защо бих посветила времето си да изкарвам повече, отколкото имам нужда? Не всеки има моите таланти и аз ги използвам, за да дам част от плодовете им на тези, които не ги притежават. Това придава смисъл на работата ми.
– …..
– Знам, знам какво щеше да ме попиташ. Не свършват ли някога монетите ми? Няма ли твърде много бедни за хранене на фона на състоянието ми? Виж, за да се множат монетите ми, аз трябва да храня бедните – така, когато се прибера в къщи, имам дори още повече монети, те магически се появяват. Всичко се изчепва в този цикъл:

Използваш талантите си и правиш нещата, които обичаш –––> Печелиш богатство ––> Помагаш на другите с богатството си ––-> За да имаш свободата и задоволството от това да използваш талантите си и да правиш нещата, които обичаш.

Не задържайте дълго спечеленото около себе си. Променя ви, докато напълно подчини духа ви, а на ценното си имане пречите да се умножи. Бъдете щедри със себе си и другите. Нека всяка ваша мисъл винаги да е водена от знанието, че онова, което правите, е нужно за всички.

Advertisements

Публикувано от

Iuno

utque erat et tellus illic et pontus et aer, sic erat instabilis tellus, innabilis unda, lucis egens aer; nulli sua forma manebat, obstabatque aliis aliud, quia corpore in uno frigida pugnabant calidis, umentia siccis, mollia cum duris, sine pondere, habentia pondus.

2 коментара към “Тот серия: Медитация над 9 Диска”

    1. Благодаря! Препоръчвам метода, даже се чудя защо бях спряла да ги правя (преди често го правех), защото наистина много помага да се разбере значението на по-неразбираемите карти. 🙂

      Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s