Уран – между Вселенската шега и човешката трагедия

Уран. УРАН! Някога, планета, за която бих писала със страхопочитание. Един от Големите трима, които те карат да се изядеш с парцалите от страх, когато видиш, че се задават към важна точка от наталната ти карта. Сега единственото чувство, с което мога да пиша за Уран е ентусиазма. Ентусиазъм, който се дължи на факта, че … ами картите са хвърлени на масата, всички онези скрити карти, които са въртяли мръсни номерца в живота ви и сега вие ясно ги виждате. Пред вас се отварят много нови възможности. При Уран има два избора – или ще преливате от ентусиазъм или буквално може да пукнете от нервната енергия на заобикалящата го аура, когато опитате да държите него – вселенското дете – далеч от вас. Вие просто не може да го направите, няма как да го избегнете. Дали ще бъдете с лице или гръб към него, той ще дойде при вас и ще промени живота ви. Но Уран е много праволинеен и при него, повече от всички планети, да го срещнете с лице, много се оценява.

Уран ще ви научи, че не можете да хванете въздуха с ръце, нито пък може да задържите ураганната буря, когато дойде пред дома ви. А Уран е много свързан с въздуха и тези ветровити теми, за които говоря, бидейки управител на въздушният неподвижен знак Водолей, покровител на революцията, революционните идеи, Вселенският рацио-разум, уникалността и социалните групи по интереси. 
Да хванем въздуха с ръце – Това е една от първите грешки, които правим като човешки същества и обитатели на материалния свят – опитваме се да хванем всичко в ръце, но не можем да го направим, защото не е естествено да можем да го направим. Всъщност случаите, в които можем да притежаваме нещо и еднолично да се разпореждаме с него са по-скоро изключение във Вселената, отколкото правило. Желанието ни да притежаваме нещо е продиктувано от его-функцията ни. Но пазител на границите и егото е Сатурн, а говорейки за Уран, ние вече сме минали предела, който той управлява. Его-функцията  в главата ни иска да притежава, защото тя се чувства несигурна относно съществуването си, а трябва да обезпечи както него, така и благосъстоянието си, които да може да демонстрира на обществото. Желанието за притежание на нещо е основен подтик на асболютно всички хора и в това ние не сме по-различни от другите в обществото. Когато писах за Сатурн, казах че за него хората са просто бройки и тяхната личност е погубена, тя няма такова значение и поради тази причина нормирането в определени граници и еднаквостта, с която подхождаш към проблема, е естественият начин да постъпиш. Живеем в едно общество, в което трябва да изпълним социалния си дълг, да имаме някаква визия пред хората относно това кои сме и какво сме постигнали. Изискванията на обществото спрямо индивида са еднакви – трябва да имаш работа, която да ти носи материално обезпечение, след определена възраст от теб се очаква да имаш семейство, да родиш деца, такива работи. Тези обществени искания са толкова много натъпкани в главите ни от родителите и средата ни, че в един момент ние сме спрели да можем да различаваме собствените си нужди от обществените очаквания. Може наистина да си мислите, че искате нещо и да полагате всички нужни усилия, за да може то да ви се случи и въпреки всичко, то да не ви се получава. Това е една много голяма болка за всеки човек. Просто … абе … не му се получава. Околните му казват, че има кофти късмет, че може би следващия път като опита, най-накрая нещата ще се случат точно така, както трябва да бъдат. Но знайте това от мен – ако едно нещо, към което толкова много се стараете никога не ви се получава, въпреки положените усилия и те отиват на вятъра, пометени от най-странните и абсурдни, непредвидени ситуации, които могат да ви минат през ума, то вероятно проблема не е във вас или по-точно – не е точно точно там, където си мислите. Проблема не е в това колко може да постигнете. Проблема е дали на вас, като ИНДИВИД, като уникален човек, ви подхожда, дали е в резонанс с истинската цел и смисъл на живота ви, да имате това нещо. Всяко нещо, което придобивате, ако не е в резонанс с по-висшия ви план и човека, който сте истински в сърцето си, ви откланя от пътя. Това, което плащате, за да задоволите обществените очаквания, е собствената ви идентичност, която бива погубена. Работата на Уран е да контролира този процес и да не позволява да се отклоните от истинската ви духовна същност. Поради тази причина той отблъсква обстоятелствата, които не резонират с вас. Това е неговата натура – да държи настрани, да държи надалеч онова, което му се подаде. Тази смесица между обществени очаквания и истински желания прилича на двойно залепващо тиксо – а Уран е онова ентусиазирано дете, което с голямо удоволствие ще премахне единия слой от другия и така ще се видят отделени двата слоя. Тогава в човешкият живот започва истинският апокалипсис, продиктуван от конфликта между очакваното и това, което чувствате като правилно.
Енергиите, управлявани от Уран са склонни да дават на хората, освен философски поглед, изключителна праволинейност – до известна степен, болезнена. Уран е планета на разума и на идеала и това, което иска да направи с хората, е да ги направи по-рационални и по-идеалистични, когато му дойде времето. Истината се превръща в единствено верою и даже бих казала, че по време на транзити на Уран и по отношение на наталните сфери, които Уран е засегнал, истината ще ви бъде навирана в лицето, докато не я видите. Няма значение колко болка ще отнеме, защото енергията на Уран определено не пести по отношение на това, тя не е мека и заблуждаваща като тази на Нептун.
Бидейки планета, която направлява въздушната стихия, Уран е фин,  изискан, въздейства върху разума. Той е уникат и иноватор. Това е един от най-раняващите, за някои хора, негови аспекти. Промените, които той прави в живота ни, често приличат на ирония на съдбата. Обстоятелствата се стичат така, че ни карат да се чувстваме до известна степен, като някаква форма на изроди, чиито житейски път твърде много ги е отклонил от стадото, към което по принцип принадлежат. Когато нещо вътре в нас ни боли и някой (човек, Вселена) се подиграва с него, на нас определено не ни е забавно и в това се състои цялата човешка трагедия при тази близка среща. Но всичко трагично всъщност е комично тогава, когато успеем да се оттърсим от чувствата и да погледнем безпристрастно на ситуацията. Ако успеете да направите това за себе си по време на Уранов транзит, пригответе се да се спукате от смях. Защо ли? Защото цялата ситуация, в която се намирате, сигурна съм, ще е изключително алогична и упорито ще отказва да следва линията на съждения, които имате. Ще се случват някакви невероятни изключения, които не сте предполагали, че изобщо може да станат. Въпроса е дали толкова много сте се вкопчили в контрола, че ще се ядосвате до позеленяване от това или ще приемете предизвикателството да се усмихнете на изненадите, които ви дебнат зад всеки ъгъл?

Да се опиташ да опитомиш бурята вътре в себе си – Това е огледалната функция на всичко онова, за което говорих по-горе. Когато заровите главата си в пясъка и скриете неудобната истина от себе си за определени неща, как те реално стоят, ще бъде разкрито. Извършването на тази задача от Уран може да е най-екстремното преживяване в живота ви, но може да е и нещо, което ще ви опустуши, защото когато Уран разкрива истината, тя идва като приливна вълна – вие сте просто един сърфист – ще успеете ли да хванете гребена на вълната или ще потънете в дълбоките води на океана? Да хванете гребена на вълната означава все пак преди това да сте подготвени да го направите, да желаете и да вярвате, че може да го направите. Онези ваши характеристики, които сте се опитали да скриете и да потиснете, за да може да живеете живота си по определен начин, изведнъж ще бъдат освободени и ще ви залеят. Това ее сублимният и кулминационен момент, в който Уран може да донесе разруха на онези, които не са се подготвили да го приемат, защото онова, което крием от себе си, често е набрало толкова голяма сила, че колкото и да сме опитни, ние не можем да го задържим на психическо ниво и не можем да го управляваме. Психологическата ви Сянка се проецира чрез обстоятелствата навън и неминуемо ги променя – това е когато Уран е засегнал онези черти от вас, с които не се отърждествявате, но и онова, с което се отъжествявате, остава много видоизменено, плашещо може би понякога.. То бива пречистено от всичката илюзия, която го е  заобикаляла. Сложните сценарии, които сте създали, опитите ви да се пънете и да си кривите душата заради обществено приети функции, вече имат склонността да се провалят, защото желаете да станете независими. Затова и често хората се развеждат, кариерата се сменя тогава, когато Уран засегне правилните ъгли в хороскопа ни, защото, дайте да си признаем, всеки от нас има по една буца на гърлото , придобита от недоизказаното желание „само ако можех да направя ….. „. Ще го направите, и още как, но понякога сами не осъзнавате какво си пожелавате, докато не ви се сбъдне.

Действия – да проследим накратко светлата и тъмната страна на проявлението:

– Енергизира и ентусиазира/ Но толкова много, че ако не бъде изразено води до нервни кризи
Идеалистичен и опортюнистичен/ Може да започне да се погнусява от нормалните човешки функции и отношения, които не са достойни за мечтите му
Носи промяна, дава нова възможност / Безконтролно и тотално срива живота ви такъв, какъвто го познавате
Човек си дава сметка за скритите си мотиви и желания, свръзани с желанието за свобода и назависимост /И те стават толкова силни в един момент, че този човек с държането си наранява другите, разрушава и техния живот.

Как да избегнем негативните проявления – Като навреме реализираме положителните проявления и направим нужните прромени преди ножа да е опрял в гърлото. 

Свобода, независимост и истина. В края на краищата, не толкова лоши думи и не е никак лошо човек да има в живота си това, което те представляват. За някои от нас промените може да са отдавна чакани, тъй като са осъзнали на време грешките и дефицитите си и са тръгнали по пътя на това да ги поправят. Тогава Уран ще ги подкрепи като извади навън онези скрити ресурси, които са търсили. Нещата ще се обърнат неочаквано, защото самите ние не знаем какво да очакваме от себе си. Но тогава, когато сме склонили глава, примирили сме се с неправдата и не сме видели предупредителните знаци да преосмислим поведението си, срещите с Уран могат да бъдат катастрофални – защото всичко онова, в името на което сме направили жертвата, може да бъде безвъзвратно отнето и да останем с празни ръце. Тогава човек няма нищо – няма благото, което е защитавал, няма и себе си. А целунатите от Уран знаят и умеят, да напуснат старото и да изградят новото тогава, когато им се даде сигнал – и няма защо а се страхуват от загубата, защото със себе си носят най-ценното – изградената си индивидуалност.

Advertisements