Венера – последната загубена част от мен

За мое голямо щастие, времето се разхлади, паднаха първите по-трайни дъждове и макар да знам, че е за кратко, облаци са покрили небето от няколко дни насам. Макар все още да не е есен, ми е празнично и есенно и по случай това малко по-рано започнах работата си със сянката, която реших да е традиционна за есента от миналата година.

Но не само времето ми нашепва нуждата от подобна практика, а най-вече – нуждата. Нуждата да оценявам адекватно себе си. Нуждата да знам цената на времето си. Нуждата да знам, че постиженията ми не са израз на проста случайност и благоволение на Небесата към иначе мекотелестата ми персона. И най-вече – нуждата свободно да се развивам и изявявам без да спирам в последния момент, твърдо убедена, че дори и най-простата ми молба ще бъде брутално отхвърлена, както и самата аз. Вече не се събирам в границите, които бях начертала с тебешир преди години.
Помня все още твърде ясно психическото падение, онзи момент в живота ми, в който окончателно поставих женствеността и положителната си себеоценка на жертвения олтар. Беше в онези тийнеджърски години, когато нуждата да си обичан и оценяван е най-голяма, за да може да укрепнат и улегнат в последствие бушуващите хормони, развилнелите се подличности, които също се развиват и се хранят (но с впечатления и емоции) в нищо неподозиращата глава на растящият пубер.

Нататък Венера – последната загубена част от мен

Его срещу душа

В съзнанието на съвременния ню-ейджър, във всеки човек съществуват две други, малки човечета.  Красива девица с руси коси и бяла рокля, наречена душа и грозен, смръдлив, потен и ненужен трол, наречен Его.  Потният трол – виновен за всички лоши неща в живота ви – за това колко големи скръндзи сте, за това как огледахте онази мацка и пожелахте да я бройкате, вместо да се влюбите във вътрешните й качества. За войната, за глобалното затопляне, за това, че светът живее в разделение!  Животът на ню-ейджъра (а и не само) преминава в борба с потния трол и когато той бъде напълно ликвидиран и унищожен(?!)  във всеки един от нас, тогава имаме повод за радост, тъй като сме освободили света от Злото. Сега всичко наоколо ще бъде светлина! По света ще мирише на плодова дъвка и на цветя! Слепите ще прогледнат, сакатите ще проходят и всички друго, което се сещате! Земята ще стане Рай!
Сериозно поставям въпроса дали наистина е така.

Нататък Его срещу душа

Минали животи

 Много често хората интуитивно сякаш предусещат, макар и да не са вярващи или да не са си мислили по въпроса, наличието на минали животи – казваме на хора, с които тепърва се познаваме „с теб станахме толкова близки толкова бързо, сякаш се познаваме от преди“ или като се заловим с нещо и то ни се отдава, пак си казваме, че сякаш сме се занимавали с това и преди. Тези усещания, както и много други, всъщност, които ще се опитам да обобщя в настоящата статия, имат значение, защото проявлението им може да говори за минали животи. Отдадеността на душата ви за нещо, смътният спомен за това как то е познато едва ли е напразен и е сигнал, който е добре да вземете предвид.
Защо вярвам в реинкарнацията – Това е един основен въпрос, с който трябва да се занимаем преди да пристъпим към разглеждане по същество на материята. Аз просто вярвам. Имам усещане, че е така, както и много други хора го имат. Нужно е да се отбележи, че идеята за реинкарнацията присъства в много култури и религии, като в част от тях, като християнството, е премахната с други користни цели. В будизма тя все още продължава да съществува. Като оставим настрани ясните спомени на някои хора за техните предишни животи, които са прякото доказателство за съществуване на реинкарнацията, тъй като те лесно могат да бъдат определени като научно необосновани, остава ни метода на наблюдението: Всичко в природата наподобява на нещо друго в природата. В крайна сметка, това, което е напълно доказано е, че всичко се намира в кръговрат. Еволюцията го диктува. Загуба на време и на ресурси за природата е елементите, от които нещо е възникнало да погинат завинаги – затова тя създава от тези елементи нещо ново и те продължават да съществуват. Няма причина, поради която духовният свят да не е подчинен на тази закономерност, тъй като видимата физическа матрица е израз и е подчинена на същите правила.

Философската причина за инкарнациите – Ако реално наистина имаме само един шанс да се представим добре в живота, тогава от къде идва това разбиране, че имаме право на втори шанс и вярата ни в този втори шанс? Къде остават прошката, милостинята на Вселенския ум и възможността да поправим грешките си? Спират да съществуват.
Освен това еволюцията на душата е свързана с някакво качествено подобряване на нейната опитност, а тази опитност не може да се събере в рамките на един човешки живот, трябват няколко.
Опитността на душата се събира от т.нар Висш Аз, който принадлежи на по-фините измерения. Висшият Аз може да има една инкарнация или няколко инкарнации едновременно в зависимост от нуждите си за събиране на опитност. Той е онова, към което всеки от нас изконно се стреми, онова с което искаме да се слеем, защото душата ни представлява част от него самия. Ние сме в непрестанен енергиен обмен с Висшият си Аз и той е готов да отговори на въпросите ни, тогава, когато имаме нужда от отговорите и получаването им е в синхрон с опитността, която трябва да съберем. Висшият Аз знае всичко, а ако не го знае – може да го научи … на енциклопедично ниво, но на ниво преживявания … вероятно знае доста, но определено не всичко. Именно защото не знае всичко и не го преживял, ние пребиваваме тук, за да се научим и да му предадем информацията.

Защо не помним миналите си животи, тогава? Това е един логичен въпрос, който възниква у всеки един от нас, когато започнем да се занимаваме с тази материя. Какво толкова, в крайна сметка крие от нас този проклет Висш Аз? Това е информация, която сте събрали с честен труд и имате право на достъп до нея, за да се справите по-добре от преди!
Това не е точно така поради ред причини. Първата е свързана с ограничението на физическата матрица, в която пребиваваме – и най-вече, ТЯЛОТО ни. Първо, физическият свят трепти на по-ниска честота, отколкото по-фините измерения и това означава, че той няма тази информационна побираемост, която имат те – можеш да наливаш вода във вазата, но в един момент водата ще започне да прелива извън нея. Второ, тялото ни не е съвършена система, макар да е много добра. То може да издържи на определени количества стрес, болка, силни положителни емоции като радост и любов, но след като е преминало този здравословен предел, то заболява. Представете си за момент човекът, който най-много обичате на света – това чувство, което ви изпълва – едновременно невероятна радост, но и болка, сякаш ще се пръснете от тях. А ако сте обичали така още 100 пъти? Може ли тялото ви да издържи на това това изживяване и до колко дълго ще бъде това? Освен това, за да бъдем максимално обективни е редно да споменем, че един човек, който е преживял случка, от която едвам е излязъл жив, никога не е същия, защото силното преживяване го е трансформирало. Представете си сега стреса, мъката, болката и всички останали чувства, които съпровождат спомена за това как сте умирали НАИСТИНА последните 100 пъти.
Освен това, споменът не е градивен и от гледна точка на събиране на опита. Ние пребиваваме във физическата матрица като емоционални, раними същества и това е идеята на пребиваването ни и именно чрез тези свои характеристики ние успяваме да се приспособим, мотивираме да научим нещо ново, да се справим по-добре. Склонни сме към сантименти – идеализиране на миналото, живеене в бъдещето ДОРИ в рамките на този живот. Какво ще стане, ако имаме информация за всички? Това засилва сантиментите ни и спира движението ни напред. Задачата на всяка инкарнация е различна, дори и урокът да не е научен от първия път, следващата инкарнация отново е различна от първата. Поради тази причина не можем да се оповаваме, в общия случай, на ТВЪРДЕ стария си опит. Той се е отнасял за друга задача, а не за тази, която имаме сега.
Това са все несъвършенства на ума ни и на егото ни, а не на душата ни. Душата помни всичко и се води от предишния си опит макар в повечето случаи да не осъзнаваме протичането на този процес. 

Какво представлява този процес – Душата подсказва, оперира чрез внушения. Те изплуват някак от подсъзнанието ни, макар ние съзнателно никога да не сме оперирали с тях, нито те да са ни втълпени от околната среда. Отивате на екскурзия до далечна дестинация, обявата за която случайно сте намерили в Интернет. Никой не ви е препоръчвал това място и въпреки всичко, то влиза в главата ви и вие години наред може да си мечтаете да го посетите. Събирате нужните пари и отивате и когато кракът ви стъпва на тази непозната земя, макар да сте там за първи път – БАМММ, чувствате се толкова уютно, комфортно, познато и сигурно, колкото в дома си, а понякога дори и повече. Обхваща ви чувство на носталгия, макар за първи път да сте на това място и макар да знаете, че ваканцията ви там тепърва започва.
Идентифицирате се повече с характерните черти и морални виждания на култура, която може да е много далечна от вас и вие никога да не сте имали в този живот съприкосновение с нея. Чувствате не просто интерес към някаква нация или цивилизация, не просто имате желанието да научите повече за нея, а все едно пъпа ви е хвърлен там, нищо че тя може да не съществува вече 2000 години.
Проявявате силна страст и интерес към хобита, занимания, дейности, които по никакъв начин не са ви били внушени от семейството или околната среда, в която живеете.
В сънищата ви присъстват някакви общи интериорни, етнически или екстериорни елементи, които говорят, че сякаш те се случват на едно и също място. Възможно е да имате сънища за няколко от инкарнациите си, но за да може да отчетете това като възможен белег, чрез който душата ви подсказва кои сте били и къде сте живели, трябва да имате поне няколко съня, по възможност отдалечени като периоди във времето. Също е добре да знаете, че ако вечерта сте гледали вълнуващ филм за самураи и същата вечер сънувате … самураи … това не е доказателство, че сте били такива.

А защо тогава понякога имаме спомени за това кои сме били? Смятам, че всеки човек, поне няколко пъти в живота си, ако е достатъчно осъзнат, ще бъде обект на изключение от правилото, че спомените достигат до нас чрез внушения и усещания, а не чрез конкретна фактологическа обстановка.
Първото, което трябва да е налице е нуждата да си спомните въпросната опитност. Да, в повечето случаи твърде многото информация може да ви навреди и да ви отклони от пътя, но понякога спомена за някои конкретни фрагменти може да предотврати допускането на грешка, която е била направена и в миналото. Някои житейски решения, които ви изглеждат тривиални, могат да придобият доста по-голяма тежест като разберете духовния избор, който стои зад всяко едно от тях. Примерите могат да продължат безкрай, но според мен нуждата сама по себе си от този спомен, освен ако не сте се провалили няколко пъти и на Висшия Аз вече му е писнало, няма да го подтикне да ви накара да си спомните.
Нужно е да умеете да живеете в настоящето и да сте приели животът си като такъв, какъвто е. Нужно е да сте постигнали примирие с някои неща, които не може да промените, и не на последно място, нужно е да имате добра връзка със самия Висш Аз. Трябва обективно да може да погледнете към миналото с достатъчната осъзнатост, че това сте вие преди, но и достатъчна убеденост, че не е нужно да сте това и сега. Нужно е миналото да не афлектира негативно на настоящата инкарнация. Преди може да сте били феодал или приближен на някой цар, а сега да сте обикновен работник на минимална работна заплата. Това не означава, че носа ви трябва да опре някой облак в небето, нито означава, че в текущата инкарнация сте постигнали по-малко от предишната. Може да си спомните, че сте имали таланти и сте били добри в нещо, в което сега искате да бъдете, но не сте – и това не трябва да ви разстройва – текущата ви инкарнация е освободена от вече наученото, то просто повече не е потребно и за това го няма.

Независимо от разликите, които може да съществуват между задачите, които Висшият Аз ви е поставил за пребиваването ви на Земята, епохата, талантите, които са ви били дадени по природа, различната натална карта, ако имате, макар и откъслечни спомени от поне няколко от инкарнациите си, ще откриете една много проста истина: Като съпровод към всяка инкарнация се проявява все един и същ мотив. Обстоятелствата, макар различни, могат да поставят едни и същи ценностни дилеми. Може да трябва да се справяте във всяка инкарнация с липсата на нещо съществено или, едно и също камъче все може да преобръща каручката ви. Ако се вгледате в себе си в някоя друга инкарнация, ще откриете че сте все същия човек и вероятно бихте постъпили по подобен начин в ситуация, в която някое друго ваше Аз е било поставено. Най-малкото, имате дълбоко разбиране за мотивите, мислите и действията му, дълбоко в себе си – същото, което имате и за своите, защото тук вече няма „ти“ и „аз“ – всичко е Аз.
Разбирането за този проблем, тази непълнота в познанията на Висшият Аз ви дава възможност да решите частично, или поне да разберете най-дълбоките си личностни проблеми, които може би ви спъват в пътя напред, може би носят някакво необяснимо (преди споменът) огорчение. Това е познание, което не може да намерите нито в астрологичната карта, нито в някое друго духовно учение, защото единствения който може да получи тази информация сте вие самия.

Работа с планетите (подличностите) чрез техниката на активното въображение

В предишната си статия накратко обясних начинът, по който е най-добре да се опитате да извикате образите на вашите подличности или планети, тук ще обърнем повече внимание както на начина, така и на процеса на работата и действията, които тези образи извършват, както и възможностите за обмен на енергия, които тази техника представя.
Както казах, застанете на някое тихо място, където ще останете необезпокоявани, изчистете ума си от всякакви мисли и образи и нека единственото нещо, което да ви е в главата, да е това, което трябва да си представите. Не добавяйте сами, волево, каквито и да е било детайли. Когато кажа „поляна“, например, това означава да зададете на съзнанието си само да изгради образа на една поляна. Нямайте никакви очаквания за това каква е тревата на тази поляна, има ли цветя по нея или каквото и да е било. В главата ви би трябвало да изникне картина. Отначало може да ви е трудно да задържате тези картини, или може да ви е трудно да не ги редактирате чисто мисловно.
Не се притеснявайте, с времето това се оправя. Винаги първата ви асоциация е вярната. Ако имате проблеми с това първоначално да си представите обекта, запишете на един лист няколко въпроса, които да запитате подсъзнанието си, за да може то да изгради образа. Да кажем, за тази поляна, въпросите могат да бъдат – Каква е тревата (свежа ли е, мъртва ли е, висока ли е, намачкана ли е)?; Какво е небето над поляната; Посещавана ли е често от хора и т.н – всякакви други такива. Впуснете се в приключение за опознаване на околността и задавайте всевъзможни въпроси, които да удовлетворят дори и най-„глуповатите“ прищевки на любопитството ви. Това е свят, в който няма нищо срамно, няма и тайни. 
Сега, нека да дадем и един пример с най-често използваните образи – на подличностите и на хората. Ако ще викате конкретна подличност, просто задайте на подсъзнанието въпроса си „Как изглежда този който (ме кара да съм толкова отпуснат последно време; който е много емоционален и т.н), оставете подсъзнанието да ви го покаже. Ако ще викате планета, както правя аз, просто оставете съзнанието ви да формира картина на асоциацията, която прави с планетния ахретип, който му задавате. Образът трябва да изникне, но понякога може да не е изведнъж. Може да липсват или да не виждате определени части. Често, когато при мен дойде нещо съвършено ново, виждам първоначално само краката му и как се разхожда насам-натам, но трябва да си направите заключенията с малкото, което виждате – дори да е чифт обувки и малка част от панталон. Все нещо би ви говорил вкуса на тази подличност или поне бихте разбрали дали е мъж или жена. В началото на заниманията си с тази техника, често не виждах лица или фигурите бяха мъгливи и неясни. Според мен означава, че тепърва съзнанието ви формира връзка с тези архетипи и поради тази причина, отначало тази връзка не е толкова ясна, колкото би трябвало да бъде.
Както казах вече, да имате асоциация за планета или ваша подличност с животно или предмет, означава че образа е останал доста неотработен и примитивен и подсъзнанието не го е развивало. Това не трябва да ви притеснява, мисля, че всеки от нас има такива образи. Проблемът в случая често е комуникацията. Аз в началото виждах Слънцето си и Меркурия си като малки рачета. Бяха много сладки и цветовете им бяха по-ярки от на нормален рак, но не можех да кажа нещо повече за тях. Не можех да разбера защо са такива, нито какво искат, защото те не могат да говорят, не могат да жестикулират. Често в такива случаи използвам допълнително карти Таро, чрез които да ми се покаже какъв е точно проблема. Моите малки рачета трябваше да тръгнат на пътешествие към Асцендента ми, който щеше да играе ролята на тяхна майка временно, но проблемът беше, че трябва да минат първо през трите ми Лъва, които определено не бяха много добре настроени към тях.
Ако виждате човек е много по-лесно да го разберете. Преценявайте го така, както бихте преценили личност, която за първи път срещате на улицата. Направете си заключенията за него по облеклото, държанието, тук е важна и външността. Важна е, защото вашето съзнание, което генерира тези образи, е част от тази система, която ги разпраща. Те са единно цяло и ако работят добре, би трябвало да се харесват. Да видите образ, който не ви харесва по някакъв начин, отблъсква ви, не говори добре за връзката, която сте направили с него или не говори добре за начина, по който той функционира към момента. В началото на работата ми Луната ми беше дебелак с черни дрехи и няколко рехави косъма под брадата. Трудно можех да преценя дали реално е мъж или жена, т.е и до ден днешен не съм сигурна дали това беше мъжки или женски образ. Отвращаваше ме факта, че трябва да комуникирам с него. Проблема, който разбирам, че тогава е стоял на първо четене е, че тази част от мен е била в депресия поради невъзможността си да се справи с редица свои задължения. Този образ, също така, символизираше моето криво разбиране за това къде е мястото на Луната в цялата система. След това се превърна в мен в една по-добра, жизнена, работоспособна и слаба версия, което подчерта факта, че аз се идентифицирам само с нея, а не с останалите планети (което тогава беше вярно) и виждам нейните качества като тези, които биха ме направили по-добър човек, ако още повече наблегна на тях. В процеса на интеграция на останалите планети и постепенната ми идентификация и с тяхните принципи, Луната ми отново промени образа си и се превърна просто в момиче. Красиво момиче си беше, доста своенравна и винаги беше в някакво официално обекло с младежки оттенък. Абсолютно си отговаряше на образа на Луна в Козирог на върха на 5 дом.
Когато ще правите тези неща за първи път, или поне първите пъти, ви съветвам наистина да започнете от личните планети. Забелязала съм и при себе си, и при хората, които са работили така около мен, че лесно изникват образите на луната, меркурий, венера, марс. Това са вероятно образите, с които ще трябва да работите отначало. Обществените и поколенческите планети няма да ви се подчинят толкова лесно и те сформират слой на подсъзнанието, който се намира в една относително по-голяма дълбочина. За да може да я разкриете, ще трябва да сте хармонизирали първо до известна степен личните планети. Архетипът на Слънцето трудно се намира също и няма да излезе от първия път. Дори и да се свържете с него, ако сте загубили идентификация, трудно ще я възвърнете. Слънцето изисква доста повече работа, за да може да промени себе си, докато другите планети сякаш са по-склонни доста бързо да реагират и да се нагаждат. Не знам до колко това наблюдение е точно, предвид факта, че се случва все така, че по този метод съм работила с хора, които са все със слаби Слънца, в това число говоря и за себе си. Това правило определено може да не важи за някой с огнено Слънце, да кажем.

Някои основни моменти при работата с подличностите

Известно от езотеричните и мистичните практики е, че привличаме към себе си всичко онова, което отразява качествата ни,  които ние държим „в сянка“, не позволяваме да излязат или поради някакви причини, дори не знаем, че съществуват. Далеч съм от мнението, че има някой който е напълно доволен с онова, което проектира във физическата матрица. Естествено, може да има хора които са много очаровани от резултата, но самият факт, че сме тук, на тази планета, означава, че ние можем да постигнем повече и имаме все още, доста широко поле за развитие и интеграция на вътрешните ни енергии.
Една от най-лесните концепции да влезете в подсъзнанието си и да видите какво не е наред, е именно тази. Аз започнах да работя с нея и дълго време беше метод, който „разработвахме“ с една приятелка, до момента в който не попаднах на астропсихологическите томове на Хауърд Саспортас и Лиз Грийн (темата за подличностите е разгледана в том I – Развитие на личността). Оказа се, че идеята не е толкова оригинална, колкото си мислихме с моята приятелка, а е доста добре разработена от Саспортас. Има някои отлики от начина, по който той описва работата си и начина по който работя аз, за които ще обясня, целта ми сега е да резюмирам опита си – личен и от това, което съм прочела.
Подличността представлява даден аспект от вас, който се проявява в определена среда. Вие напълно несъзнателно влизате в една от своите „роли“, така да го кажем, когато попаднете в конкретно обкръжение или среда. Например, коренно различно се държите и се чувствате, когато сте на работа и когато излезете с приятели. Ще се държите различно, ако тези хора не са ви приятели, а близки познати. По-ясно и по-съществено вероятно ще се усети разликата, ако кажа, че определени ваши подличности могат да доминират в определен времеви период над вашето държане. Спомняте ли си какво сладко, усмихнато и желаещо изява хлапе бяхте като малки. А сега, точно когато ви трябват сили за изява … това хлапе го няма, а е заместено от някой много стеснителен темерутко.
Подличностите са противоречиви много често – например, докато сте едното си „аз“ може да мислите колко отвратителен е живота и как тази планета не става за нищо друго, освен за достатъно голяма ядрена бомба, а в следващия момент, когато превключите на друга, да си мислите колко прекрасен е светът и да гледате на същата фактологическа обстановка по коренно различен начин. Сещате се, че би било полезно умението ние съзнателно да можем да избираме коя подличност можем да бъдем. Но това изисква много работа – свързана с приемането, интегрирането и развитието на тези наши аспекти. Понякога подличностите си тръгват – завинаги. На тяхно място идват нови – това означава, че израстваме психически и се адаптираме към променящата се среда.
Саспортас работи с планетни конфигурации, т.е счита една подличност за съвкупност от няколко планети и аспектите между тях. Аз лично мисля, че попринцип той е прав и това дава доста голямо видово разнообразие и възможности за тълкуване, но ако не сте особено навътре с тълкуването на натални карти и знаете просто основните неща, работете като мен като раздробите всичко на планети. Нужно е да кажа, не не е задължително активно да работите с всички планети едновременно, даже напротив, това доста би натоварило психиката, аз лично работя в един времеви период максимум с 3, понякога 4, но ми идват в повече и доста уморява.
Който и начин да си изберете за подход, за да стигнете до това място в подсъзнанието ви, където се раждат противоречията и alter ego-тата ви, така да се каже, най-добре е да го направите с техниката на активното въображение. Усамотете се някъде, където никой няма да може да ви намери за няколко минути, изчистете си главата от всякакви мисли, настанете се удобно и си представете просто един черен фон. От този черен фон, Саспортас би ви завел на една китна полянка, от която ще тръгнете към „Дома на подличностите“ и от там ще оставите главата ви сама да рисува колко човека ще излязат, как ще изглеждат, дали изобщо ще са хора, защото може да са и предмети и животни. Става и по този начин, но лично аз викам конкретната планета, която ми трябва. Имам проблем с паметта и концентрацията напоследък? „МЕРКУРИЙ, МЕРКУРИЙ, КЪДЕ СИ МЕРКУРИЙ“ – оставяте се въображението ви да опише картината – Вашият Меркурий маса ли е? (това определено няма да говори за подобряване на концентрацията и паметта ви през следващите месеца …), животно ли е, или е човек. Обърнете внимание на околната среда, цветовете, поведението, самият външен вид. Попринцип представители на животинския свят представляват принципи, с които вие не работите. Родили сте се, и така да се каже „сте ги оставили в джунглата“ да се оправят, както могат. Ако попаднете в подобна ситуация, вървете при предмета или животното, докоснете се до него, проучете го, заинтересувайте се, опитайте се да култивирате в себе си любов и интерес към това, което виждате. Да обичате образа, който виждате в главата си, да проявявате търпение и разбиране към него, това означава да обичате, разбирате и търпите себе си. А от своя страна, това означава, че голяма част от напрежението ви ще бъде снето, творческият потенциал и много други ваши възможности, за които може да не сте подозирали, са на път да се отключат. Няма да се случи така, обаче, ако поведението ви спрямо това, е осъдително, чумерите се, мръщите се, казвате му, че не го харесвате и не го приемате – това само влошава пропастта, която зее в самите вас – неприятното чувство, което ще усетите, когато говорите така, си го причинявате вие самите. Бясни животни, насинени хора, трупове като асоциации означават, че планетата или подличността, която викате, е силно репресирана, потискана и над нея е издевателствано от ваша друга подличност. Важно е да се намери кой го е направил и да се уточни как точно ще се сключи примирието. Не се подлъгвайте по първоначалните, вероятно лоши резултати и да си помислите, че примирие не може да има. Колкото повече любов и разбиране влагате и в двете страни на конфликта и размишлявате над това, толкова повече проблемът се изчиства и разрешава. В най-лошия случай на дезинтеграция в такъв момент, ще имате две начала, които не могат да са съзнателни в един и същ момент, но поне съзнателно не си пречат и си дават път, когато е редно да си дадат. Например, аз имам напрегнат аспект между Луната и Меркурий. Това означава (но не винаги е така), че тези две планети не се харесват – образите, които виждам за тях, не се понасят. Поради тази причина, те се бъркат в работата един на друг и взаимно си пречат. Именно поради тази причина бях склонна преди известно време да се самосаботирам като изръсвам нещо крайно логично и безчувствено в момент, в който хората очакват подкрепа и съчувствие, или пък да изпадам в емоционална истерия тогава, когато от мен се искаше просто да се аргументирам логично.
Нямам намерения да ви преписвам прекрасните книги на Саспортас и Грийн, но долу ще посоча някои основни момента, с които Саспортас работи:

Счита, че подличностите често се обединяват около:

– Знаково разположение на Слънцето
– Знаково разположение на Луната
– Знаково разпложение на Асцендента
– Планети в ъглите на хороскопа
– Стелиуми

– Доминантни елементи (например имате 7 планети във въздух)
– Липса на елемент – ако нямате никакъв огън или никаква земя, може да се окаже, че имате подличност, която е обсебена от факта да бъде това, което е липсващия елемент
– Неаспектирани планети – образуват отделни от другите планети, подличности
– Планети на Анимата – Нептун, Венера, Луна
– Планети на Анимуса – Слънце, Марс, Уран

Ако решите да работите като Саспортас, т.е да може и да използвате последните напътствия, които дадох, ще трябва да гледате и аспектите. Когато планета на Анимата се свърже в аспект с планета на Анимуса, това често говори за непримирими начала. Естествено, под „непримирими“ имам предвид условно значение, с много труд всичко може да се хармонизира, според мен.

В следващата статия ще обърна внимание повече на работата и начина й на свършване в самия процес на активното въображение и ще ви споделя похватите, които използвам.

Репресия, его страхове и връзката им с кармата и живота – 1

Бидейки единни със вселената – ние сме в нея и тя е в нас, ние често казваме, че съдържаме целия зодиак в себе си, всичките 22 големи аркана на Таро и т.н и наистина на теория това звучи много хубаво, но е трудно да се осъществи на практика. Естествено, вярата в собствените ни сили и вярата в това, което сме, са основи лостове за постигането, но срещата с други души, които са тръгнали по пътя на духовното, винаги е била благотворна и чрез тях достигаме до истините, които крием в себе си. Затова реших да систематизирам това, което по-скоро с практика, научих през последната година-година и половина от езотеричните си занимания – надявам се и на вас да ви е полезно (на мен ми беше страшно много), а обмяната на идеи по отношение на това може да е много градивна.

Както вероятно на повечето, ако не и на всички вас е известно, главна причина за отделянето ни от Единното Божествено и неговата любов, е главно нашето его, или, ако трябва да сме конкретни – его-страховете, които са една първична животинска реакция, която по-скоро цели опазването на човека от физическа гледна точка. Ако позовяваме живота си само на тях, ние намираме най-краткия и безопасен път към едно битие, в което сме изпълнили всички стериотипи, характерни за обществото в което живеем. Всички останали цветове на индивидуалността ни остават на заден план, погълнати от сивото ежедневие. Но проблемът с его-базираните страхове не се изчерпва само до ограбването на нашта индивидуалност, въпреки че това е една много съществена точка. Проблемът е там, че в страха се раждат всички останали пороци – гнева, омразата, невежеството (то е един вид страх да бъдеш себе си) и други. А както се казва във всяка една религиозна или езотерична книга, която отворите, това са първите неща, от които трябва да се оттървете, за да тръгнете към едно наистина светло бъдеще.
Ние излащаме кармично (чрез негативните случки в живота ни) лошата енергия, която сме натрупали. Въпроса е, че дори Вселената да ни е „наказала” за това провинение, случките сами по себе си не са изтрили страха, който е бил първопричината. Следователно в този живот или следващите –ние трупаме в подсъзнанието си страховете от миналите събития и животи..
Тези страхове рано или късно отново се проявяват и ако не бъдат изчистени и трансформирани, вредата, която ще причинят е много по-голяма, отколкото преди. С пропускането на всеки един шанс за „излекуване” в енергийните ни тела се натрупва все повече и повече негативна енергия. В един момент, особено за една душа, която е изживяла дори и малобройни инкарнации, натрупаните его-страхове са елевирали и „еволюирали” достатъчно много, за да обособят една отделна, напълно непозната, дори и за самия човек, страна от неговата психика и енергийно поле – така известната „тъмна страна”.
Главният акцент, за който ще говоря днес, е именно тя. Tова е един много важен въпрос, и честно казано хлъзгава материя. От това, което съм видяла и научила, мога да кажа, че отделното развитие на тази страна и натрупванията в нея не спират еволюцията на човека в инкарнациите му – отделни планети достигат високи нива на преработка независимо от нея. Това развитие е като нож с две остриета – защото точно както показва напредък на душата в нейните уроци, така бързо може да я свлече надолу, ако освирепялото нещо от тъмната страна, непознато досега за човека, излезе в неподходящия момент. А то самото, доста често е по-силно репресирано и потискано точно при хората, които се стремят към доброто и към духовното развитие, отколкото при средностатистическия индивид. Именно поради тази причина, то получава двойно, че дори тройно по-силна градация, отколкото нормалната – веднъж, защото е по-силно репресирано, втори път – защото е по-голямо (душата е изпитала повече, т.е срещнала се е с повече натоварващи и стресови събития) и трето, защото веднъж излязло, то има за инструменти, силни, добре развити планети, които качествено приемат и предават Вселенските енергии. И така както те са се превърнали в централи за преработка на Светлината, така добре може да обслужат и Мрака.
Причините могат да са много – главно аз бих посочила, че често хората изграждат в главата си някаква рамка за себе си – за това, което могат, което трябва да бъдат, за това – което ни върви и това, в което не ни. Например: „Ооо, аз съм добър човек, не мога да отвърна на човека Х на лошото със лошо, като пример за моята духовност, аз или ще отстъпя (и ще си втълпя, че така правят по-умните хора), или даже ще му направя добро (и вътрешно ще се изтезавам поради факта, че това не ми носи удовлетворение – това ме прави лош човек). Е, поздравления за всички, които следват тази логика – могат да нарисуват прекрасна картина в рамката, която са отделили, но човек не може да избяга от себе си – тоест изразяването на „ненужните” части е фикция за тяхното премахване – реално това е едно игнорантно отношение на самоомраза към себе си.  . И тук е нужно да направя една, може би твърде обемна скоба, но е важно да бъда коректно разбрана: преди време бях направила една тема за Персона-астрологичните карти, които представялват нещо като натална карта на всяка отделна планета – тя бива третирана, на нея й се дава статут на човек. Практиката на това антроморфизирано олицетворение на полето, което всяка планета излъчва от радикса, е нещо, което използвам в 90% от практиките си – защото така е лесно разбираема връзката между различните планети, осъществяването и коригирането на отношението, в което се намират и проверка на статута им в трудни моменти – да кажем тежки транзити към тях. И правя тази скоба, за да ми бъде добре разбрано сравнението – всеки опит да рамкирате себе си е опит да рамкирате планетите си. Всичко, което е извън рамката, бива срязано, както разбрахме, за да е удобна картината – в този повратен момент трябва да сте наясно, че толкова правилно и човешко, колкото рязането на ръце и крака в Средновековието. И ако реално в астралните си пътувания или медитации виждахте елементите от радикса така, точно на това щяхте да станете свидетели.
Това е едно изключително нечестно отношение предвид факта, че по-голямата част от радикса (с изключение на положението на Слънцето) е съставена от помагачи, чиято цел е да помогнат на вашият ВА да научи кармичните уроци, заради които е решил да се инкарнира. Това е така, защото положението на Слънцето показва онази, малка инарнирана част от ВА, а другите планети, ако трябва да ги разгледаме като енергийни полета – са скачени към тази частица с различни връзки, но те не са част от субстанцията му. Тоест, по подразбиране, те са добре настроени към вашия ВА – лошото съзнателно отношение, което прилагате върху тях може да влоши връзката, може тотално да я изключи за период за време (и под период за време включвам дори и до края на живота ви), може да нанесе трайни повреди върху тях (еквивалента при хората би бил психични отклонения) – което реално, отново вляе зле на индивидуалността – защото на нея й е дадно точно толкова, колкото да се справи с кармичния си урок – нито повече, нито по-малко. Не може да режете части и да очаквате научени кармични уроци. Не може лошото ви отношение да донесе добри резултати. 
Всички съществени части от онова, което сме изразали биват захвърлени в трета глуха на подсъзнанието, където са осъдени да престоят. В този „килер”, така да се каже, може да намерите дори неща, които на пръв поглед не са застъпени в радикса ви – може да нямате нито една планета в даден знак, но сянката ви (този килер) да е главно съставен от него, да кажем. В следващите редове бих искала да покажа къде и по какви начини, с астрологични и езотерични методи, можем да открием сянката. Търсим я по две причини – първо, че тя е един невидим филм, спънка за личностното развитие. И второ – с мъдростта, която сме придобили, може да се окаже, че ще намерим доста полезни неща в килера ни, които да развият способностите ни за дни, защото реално представляват отработени положителни енергии от минали животи. В общи линии – скритото трябва да се открие, за да бъде конструктивно използвано. 
Основните астрологически методи, чрез които да разберем повече за натрупванията в сянката са както планети, така и точки от друг род. На първо място, с най-голяма тежест поставям Лилит и Плутон. Те са на сравнително малка преднина пред точката на пренаталното затъмнение. Хюмандизайнските пренатални карти могат да кажат доста за това, което се опитвме да отхвърлим, но реално живее в нас. Ако имате спомени от минали животи (или паралелни – кой както си го вярва) за причините за смърт, те могат също да бъдат много показателни по един специфичен начин за това, което наричам първичен елемент на душата (при разяснението на този елемент ще обясня подробно).
–   Плутон – Натрупванията по Лилит и Плутон са преди всичко прилежащи към тази инкарнация. Положението на Плутон по дом може да покаже местата, които са били главна причина и пейзаж на осъществяването на вашите страхове. Плутон ги манифестира, материализира и ги извежда на преден план. Той ви кара да се срещнете с дадената психическа травма с цел да провокира онова дълбоко спящо нещо у вас, за да може то да бъде събудено и отработката по него да се отключи. С Плутон в 3 дом имах пролеми с комуникацията през ранните си години и тя беше първопричина за натрупването на началния психически стрес. Реално, след няколко гидни, като поглеждам назад, знам че страха ми винаги е бил там – винаги съм била много обрана откъм реч и не съм изказвала мнението си, защото агресивната (Скорпион – там ми е Плутона, с поне 3 квадрата към него) изява на срещуположната страна на нейнто мнение, което не съвпада с моето, ме е плашела изключитело много без реално да има защо. И ако съм забравила да кажа в увода, трябва да го кажа явно сега – за момента не считам, че има страх, който да е обоснован. Всичко има своето обяснение и подлежи на поправка – а дали ще бъде поправено е вече въпрос на индивида. Друг пример е Плутон в 6 дом – без друга, по моя преценка, особено силно изявена причина в хороскопа – принадлежеше на човек, който се страхуваше, от факта, че нищо не върши, за нищо не става, не е общественополезен и едва ли не, ако можеше би се свил на калъпче, за да направи път на другите. Трети случай е с Плутон във втори дом с неимоверен страх от бедност и като цяло, липса на материални средства. Онова, което престои достатъчно много у Плутон и не му бъде обърнато внимание, то лека-полека се превръща в нещо подобно на засъхнала мръсотия – обикновена мръсотия, която можете да оберете лесно с парцал е било тогава, когато е било в Плутон. Тъй като той индикира най-дълбоките вътрешни трансформации, той, образно казано, стои с метлата и чака да му дадете да почисти. Въпроса е, че повечето хора не дават това да се случи, а се вкопчват в старите неща, не ги пускат – или самите те отказват да се променят и жертват онова, което не е трябвлао да бъде жертвано и оставят в себе си онова, което е трябвало да бъде почистено – с други думи, просто правят грешен избор – всеки от нас някога е правил такъв. Плутон, чрез транзитите и другите си аспекти изисква много, и понеже е бавен, той изисква и дълго и това построяване на нашата Слънчева система не е случайно, защото това, за което отговаря той, отнема много време да бъде направено, постигнато и да бъде адекватно преборено. Засъхналата мръсотия, която сме оставили у себе си, обаче е нещо коренно различно – тя не може да бъде изметена с метлата на Плутон, защото няма да се поддаде. Тя вече даже започва да понамирисва – и излъчва ароматите на цялата гама на негативни човешки чувства, която персонифицира Лилит
–   Лилит – Черната богиня мога да свържа до известна степен с базовия инстинкт да спасиш себе си от негативната сфера на нещата, но въпроса е че тя осигурява защитата чрез онова, което мислим, че другите ни причиняват, че и повече. За да е ясно какво имам предвид – Да кажем свръхчувствителен човек, който е бил многократно нараняван от действията и думите на другите, но поради добротата си е премълчавал и натрупвал всичко във себе си. В един момент елевиралото, натрупало се напрежение (натрупало се е, защото не се е съобразил със себе си, за да им е удобно и спокойно на другите) избухва, при което е способен да каже такива неща на хората около себе си (малко или много виновни), които да ги разплачат на момента и да представляват за тях отворена рана цял живот. Това е деструктивното използване на силата, която Лилит дава, но реално тя може да бъде издигната и използвана по положителен начин. Например в случая, за който говоря – човекът има концентрираната сила и прозорливост да разбира най-дълбоките комплекси и страхове на хората по един прекрасен начин, в което, реално, няма нищо лошо.
–   Пренаталното затъмнение – Преминаваме вече към разглеждането на натрупвяания, които принадлежат към минали животи, но не са били отработени тогава. Онова, което е било в Лилит и Плутон приживе, за новата инкарнация не бива нулирано, а бива преместено в най-големия килер на подсъзнанието, който може да си представите. В сянката реално наистина почиват всички зодиакални знаци – или поне набора, с койото сте работили досега в минали животи. От личен опит мога да кажа, че там може да се намери от всичко по малко. В сянката са преместени дори и вискоотработени от нас енергии – те могат да се озоват там например в хипотеза, в която душата ни си дава сметка, че ако бъдат налични за предстоящия живот, биха могли да се превърнат в лост (сетете се какво казах за добре отработени планети при евентуално излизане на тъмната страна) за задълбочаване на кармични проблеми. Реално това е инкарнация, в която се лишаваме от хубавото, защото си даваме сметка, че то е косвено свързано с нещо, което със слабата си отработка може да свлече и хубавото надолу и да засили онова, което се е превърнало в агресивна страна у нас. Силно характерно е игнорантното отношение на личността към точката, където лежи пренаталното затъмнение. Наблюдавайки хората, много често виждам как те имат силно изявена антипатия към знака, в който се намира тази точка.. Това е така, защото, както казах, това е енергия, която се е озовала там поради нашия страх да я изразим, манифестираме, използваме, отработваме. Хора, които я манифестират, представят, използват, ни дразнят, защото провокират у нас онова, което сме се опитали да заключим. И както казах, както няма основателен страх, така и няма основателност на силно поляризирана антипатия към някой зодиакален знак, просто защото е такъв зодиакален знак. Може да не харесвате човешки качества, но всяка една фанатична непримиримост с набора на качества на някого и силното ви желание да ги изтриете от планетата земя, просто означава, че сяката ви се обажда от ямата, в която сте я поставили. Друга хипотеза е при близост на тази точка с лични планети – тогава май се получава по-скоро обратното и напротив, тези качества започват много да се изтъкват и да се изисква хората да ги имат и всеки човек, който ги няма, да се счита за негоден. Всяка една от тези хипотези си има обяснението от кармична гледна точка – в първата душата е временно абстрахирана, тъй като тя изобщо не е успяла да приложи тези качества успешно. В другата хипотеза, напротив – по-скоро става въпрос за прекомерно използване на набора на качества, който този знак репрезентира, но по един деструктивен, вреден, неправилен начин.
–   Пренаталните карти на Human Design – Тях сме ги дискутирали във другия форум, ако не се лъжа има тема за тях и в този. Изработват се като слънцето се постави в предишния знак със същото качество на слънчевия знак от наталната карта (т.е през 4 знака) + още 2 градуса отгоре. Например аз имам Слънце в Рак на 6 градуса, пренаталното ми Слънце е на 8 градуса в Овен. Внимателното съгласуване с ъгловите минути и ъгловите секунди на наталното Слънце в програмата, която използвате, ще даде сравнително голяма точност на картата – домофикацията ще е точна (е, може да има спорни планети, ако са на върха на някой дом), но със сигурност ще получите знак на Асцендента + декадата, в която се намира. Създателите на тези карти  казват, че това е момента, в който душата окончателно се въплатява във физическото тяло и че тези карти действат като съпровождащи наталната карта и по този начин могат да се намерят някои аспекти на личността ( да бъдат по-силно изразени), които не са толкова изразени в наталната карта. Практиката ми показа, че тези карти работят по един много интересен начин. Първото, което ми направи силно впечатление при дискусиите на тези карти беше, че хората масово бяха възмутени от слънчевия знак, който получават – имаше изказвания от рода на „не мога да преживея, че съм еди какъв си знак според тази карта”, както и други производни на това. Направих експеримент и в обкръжаващата си среда – около хората, които горе-долу имат понятието за астрологията и видях същите очарователни резултати и на живо, изобщо, назовавайки слънчевия знак на тази карта на някой човек, който досега не си го е знаел, ги хвърляше в потрес и реакцията наподобяваше персонална обида. Вярно е, че позициите на наталното и пренаталното слънце 100% са във фактически квадрат и в 99% от случаите са и в знаков, което прави нещата трудни за асимилиране и предполага някаква нехамоничност, но не видях същата негативна реакция в хората при назоваване на опозиционния знак на пренаталното слънце – тоест това е другия знак, с който наталното прави квадрат, което ме навде на мисълта, че проблема не е в квадрата., но проблем тук има и аз посочих по-горе доводите, поради които мисля, че той е съществен, особено при такава интензивна и масово негативна реакция. След някакви размишления и малко работа за изпитването им, стигнах до заключението, че тази натална карта е показателна за по-неразвитото полукълбо на мозъка, което също донякъде потъва в подсъзнанието. Също разглеждам тази карта като един показател за едно осреднено положение, в което душата се е намирала към момента, за който е конструирана картата. Това е смесено положение между предишната натална карта и няколко поставени модификации, цели, които да обусловят следващата. Тоест, тази карта е момента в който душата е отишла в астрала, получила е негативните и позитивните отзиви за поведението си и е направила равносметка за свършената работа. Отбелязала е грешките, но все още не е избрала средствата (планетите в наталната карта), с които да поправи тези грешки и да продължи по кармичния си път. Тази карта е много по-силно кармична от наталната и наистина обяснява понякога необясиними от гледна точка на натала, проблеми. Например – човек, който няма проблеми с 5 или 7 дом по натал, има добре поставена Венера, но въпреки всичко по отношение на партьорствата е много разочарован. Силен акцент върху партньорствата и нуждата за отработка чрез тях и по отношение на тях би трябвало да бъдат предмет на натални карти с акцентиран 7 дом или управител на седми дом, който получава много твърди аспекти – такова нещо няма в натала. Отваряме пренаталната и виждаме един препълнен седми дом, и то с планети, които са тежки от кармична гледна точка и индикират някои проблеми в тази сфера – да кажем Сатурн, Нептун, Плутон, взети заедно+ интерсептирана, неаспектирана Венера в Телец. Натъквала съм се на случаи в които, да кажем, момиче получава вече алергия от мъже Риби, но едновременно с това, те са едва ли не единствения тип, към който се привлича – върховете на 5 и 7 дом и техните управители в натала не индикират силно застъпено влечение точно към този тип. Отварям пренаталната карта и виждам Луна в Риби синглетон в 7 дом. Често в тези карти, дори да няма прилика в знаците, които са затъпени, има силна прилика в отношенията между планетите.  В заключение мога да кажа, че наистина допълват много картината от гледна точка на нещата, които ни спъват в живота. Допълват картината и откъм нещата, от които се стрхуваме (често големите ни страхове са силно манифестирани, показани в тази карта).
–   Причина за смърт в минали животи и злободневните страхове – Бях се събрала с група Скорпиони (ежедневие 😀 ) и спонтанно, едното момиче, понеже знаеше, че гледам на карти, попита как ще умре. Всички наоколо се запалиха да разберат точно това и като цяло, цялата седмица тръгна като нещо като седмица на смъртта, в която обсъждахме причните за смърт и в минали животи. Забелязах една интересна зависимост, без да знам за фобиите на хората: На едната казах, че е умряла от удавяне – тя има воден елемент в хороскопа си, но е доста силно застъпен и в сянката, поне от това виждам и от това, което сме говорили. Тя ми каза, че има фобия от стичаща се вода по лицето й и като цяло не обича вода да се стича по лицето й. На друга казах, че е починала в някакво тясно пространство, тъмно пространство – каза ми, че има клаустрофобия и освен това не може да спи на тъмно, ако не е поне шумно – т.е трябва да има поне пусната лампа, телевизор, радио или нещо такова. Логическата връзка, която изведох първо за себе си и после потвърдих чрез други примери, беше следната: Имам страх от високо – това предполага наличие на въздух в сянката. Имах много кофти мнение за Близнаците – отново налага наличие на въздух в сянакта, така че явно има някаква логическа свързаност между причината за смърт и това, което се намира в сянакта. Дали смъртта обуславя наличието на даден елемент там или дадения елемент там обуславя причината за смъртта, все още не съм установила.