Венера – последната загубена част от мен

За мое голямо щастие, времето се разхлади, паднаха първите по-трайни дъждове и макар да знам, че е за кратко, облаци са покрили небето от няколко дни насам. Макар все още да не е есен, ми е празнично и есенно и по случай това малко по-рано започнах работата си със сянката, която реших да е традиционна за есента от миналата година.

Но не само времето ми нашепва нуждата от подобна практика, а най-вече – нуждата. Нуждата да оценявам адекватно себе си. Нуждата да знам цената на времето си. Нуждата да знам, че постиженията ми не са израз на проста случайност и благоволение на Небесата към иначе мекотелестата ми персона. И най-вече – нуждата свободно да се развивам и изявявам без да спирам в последния момент, твърдо убедена, че дори и най-простата ми молба ще бъде брутално отхвърлена, както и самата аз. Вече не се събирам в границите, които бях начертала с тебешир преди години.
Помня все още твърде ясно психическото падение, онзи момент в живота ми, в който окончателно поставих женствеността и положителната си себеоценка на жертвения олтар. Беше в онези тийнеджърски години, когато нуждата да си обичан и оценяван е най-голяма, за да може да укрепнат и улегнат в последствие бушуващите хормони, развилнелите се подличности, които също се развиват и се хранят (но с впечатления и емоции) в нищо неподозиращата глава на растящият пубер.

Нататък Венера – последната загубена част от мен

Advertisements

Духовен елитаризъм

Струва ми се, че едва ли има човек на тази планета, който не е срещал елитаризмът под някаква форма в живота си. Той е всеобщта тенденция и напоследък е изключително модерно да се мислим за „елитни“ или „оборотни“ по какви ли не, абсурдно смешни параграфи – стигнали сме до там, че до колко качествен и заслужаващ да диша човек си, се определя от броя на салфетките, които е хвърлил по пода на някоя оборотна чалготека.
Но днес няма да говоря за този елит, който всеки познава. Ще говоря за по-елитния елит. Онзи, който си въобразява, че стои над другите по някакъв начин заради духовните си разбирания.
Представете си за минутка, че сте човек с не толкова конвенционални разбирания за духовното и все още, обладан от вътрешни терзания покрай изграждането на житейската Ви философия, решавате да дискутирате въопроса това животно с дървена глава, което всъщност предсталвява духовният елитарист. Да, естествено, виждате дървената глава и навиреният нос, няма как да не се забележат от километри, но искате някак да научите тази тайна на живота – как той толкова много си вярва, че е намерил абсолютната истина за един живот (тук ще ме поправи елитаристът и може да добави, че са много) на въпроси, чиито отговори все още не са известни със сигурност на човечеството изобщо.
Ще се опитам с прости, селски думи да ви го обясня, защото ясно е, че нямате капацитета да го разберете:

Нататък Духовен елитаризъм

Его срещу душа

В съзнанието на съвременния ню-ейджър, във всеки човек съществуват две други, малки човечета.  Красива девица с руси коси и бяла рокля, наречена душа и грозен, смръдлив, потен и ненужен трол, наречен Его.  Потният трол – виновен за всички лоши неща в живота ви – за това колко големи скръндзи сте, за това как огледахте онази мацка и пожелахте да я бройкате, вместо да се влюбите във вътрешните й качества. За войната, за глобалното затопляне, за това, че светът живее в разделение!  Животът на ню-ейджъра (а и не само) преминава в борба с потния трол и когато той бъде напълно ликвидиран и унищожен(?!)  във всеки един от нас, тогава имаме повод за радост, тъй като сме освободили света от Злото. Сега всичко наоколо ще бъде светлина! По света ще мирише на плодова дъвка и на цветя! Слепите ще прогледнат, сакатите ще проходят и всички друго, което се сещате! Земята ще стане Рай!
Сериозно поставям въпроса дали наистина е така.

Нататък Его срещу душа

Цената на наивността, неукостта, шарлатанството и фалшивата помощ

Днес попаднах на една история, която изключително много ме натъжи. Става въпрос за животно, но най-тъжното във всичко е, че тя се повтаря с хиляди животни … и хора по целият свят. Във фондация за защита на животните получават сигнал от жена, която е намерила „соколче“ и го е обгрижвала три дни подред. Сметнала, че понеже в пилешкото било вредно, ще му дава свинско. Животното изобщо не е „соколче“, както си мислела „многознаещата“ жена, а бързолет – насекомоядна птица – явно твърде гладна и поради това изяла каквото й дават – свинско месо. Резултатът е тежка инфекция на храносмилателния тракт, който може да завърши и с летален изход. Когато съобщили това на жената, тя казала, че не е възможно, защото хранела пилето „с много любов“. 
Звучи ви познато? Предусещате за какво ще говоря напред в този пост? Браво на вас! Това означава, че сте будни в този живот не с едното, ами с двете очи!  Нататък Цената на наивността, неукостта, шарлатанството и фалшивата помощ

Таро – радостта да водиш диалог с всичко

Постът днес няма да е посветен на някоя препоръка, подредба или съвет – така че ако търсите това, може да го затворите. Днес по-скоро ще стане въпрос за индивидуалната ми еволюция по отношение на начина, по който гледам на картите като магически и окултен инструмент.
Идвам от време, минал живот, а вероятно и сегашна, заложена наклонност, която вярва в стабилната опора и прагматичния смисъл във всичко. Поради това преди заниманията ми с езотерика и окултизъм, вярата ми в свободния избор беше изключително ограничена. Когато започнах да се занимавам, се считах за по-скоро привилегирована поради факта, че ще видя „записаното“ докато никой друг не го вижда.
Парадоксално, но Таро е това, което промени виждането ми по отношение на предопределеността на всичко. Когато започнеш да гледаш на карти, и най-често човек го прави с първоначалната нагласа именно да види какво се случва с него напред във времето, ако наблюдаваш внимателно виждаш следното – предопределеното и в кърпа вързано нещо

изведнъж се изнизва, изчезва и на негово място идва нова тенденция. „В кърпа вързаното“ е онова, което си изпуснал, докато си чакал обещаното предопределено да дойде – вероятно падайки през покрива на къщата ти точно до теб. Давам си сметка, че явно съм прекарала много безсънни нощи в „рисуване“ чрез карти на транзитите, през които съм преминавала. Жалко е, но ще си призная, че от гледната ми точка сега, преминавала съм през тях със затворено съзнание – преминавали са така, както преминават около вас колите с бясна скорост, докато вие сте концентирани нацупено да вървите пеша под дъжда и така и не ви идва на ум простото нещо – да помахате на някоя кола на стоп или да се качите на такси и да стигнете дестинацията, която искате да достигнетe.

Нататък Таро – радостта да водиш диалог с всичко

Работа със сянката: Завист и ревност

Завистта и ревността са сред едни от най-деструктивните човешки чувства. Често те са причината за крах на връзката на една двойка, или края на едно красиво приятелство, което е погубено от тях. Те унищожават, както взаимоотношенията ни с околните, така и собствената ни душевност. Именно поради това, вдъхновена от идеите на Натаниел Брандън за довършване на изречения, реших да напиша статия за това как бихме могли да се справим с тях.
На първо място, естествено признаване и приемане – Няма от къде другаде да се тръгне, освен от тук. Без признаването и приемането няма как да поемем на по-нататъшния път. Отхвърлянето и отричането на това, че изпитваме подобни чувства води до тяхното натрупване и ескалиране в по-късен етап. Като всяко човешко чувство, и тези имат своите положителни страни, а именно, че са доста ясен сигнал по отношение на това в какво не се чувстваме сигурни и върху какво трябва повече да поработим в живота си. Така, че не убивайте и не заклеймявайте пратеника, а прочетете съобщението, вземете се в ръце и работете за себе си!

Нататък Работа със сянката: Завист и ревност